— Разбира се — кимна Стен. Обикновено нещата ставаха по този начин — под управлението на едноличен властник. Като се изключеха присъстващите, имаше далеч по-малко хора, отколкото други видове из Империята.
— Главният им свят е Джохи, изворът на угризенията на Какана. В центъра на купа е. Както и да е… Сега за другите злодеи в картината…
Той изсипа половината от изпържения лук върху месото и разбърка сместа. Дръпна ориза от печката. Водата беше вряла близо пет минути. Изплакна ориза, разбърка го с останалия лук и го разстла над ярешкото.
— Намазва се с малко масълце отгоре — усмихна се Императорът — и… voilà! Наричам го бомбайско бирани, но по същество е козя яхния.
Той затвори добре прилепващия капапак, сложи глинения съд във фурната и я нагласи за печене.
— Сега ще изшмекерувам — каза Императорът. — Начинът, по който биранито би трябвало да се приготви, е да се сложи на 200 градуса и да се пече един час. После да се намали на 150 и да се пече още час.
Стен запомни и тези указания заедно с останалото от рецептата.
— Но Мар и Сен, благословени да са, са измислили нова фурна. Намалява времето наполовина, а може би и повече. И не мога да усетя разлика.
— Говорехме за онези злодеи, ваше величество?
— А, вярно. Добре, имаме джохианците. Хора, както казах. Освен че са основната раса, те притежават едно от старите ми търговски разрешителни. Дадох им го може би преди петстотин години. Тогава беше мътна и кървава погранична зона. Което ме води до торките. Отново хора. Заселнически тип.
Стен не разбра какво точно казва Императорът, но схвана идеята.
— Торките са пристигнали в купа по-рано, когато Империум Екс е бил открит в района — продължи Императорът. — Миньори. Корабни превозвачи. Склададжии. Проститутки и жигола. От този род. Само че, когато се е изчерпал Империум Екс, са останали вместо да продължат към някое друго находище.
Империум Екс беше единственият елемент, който можеше да екранира частицата Антиматерия две. АМ2 беше горивото, върху което беше изградена Империята. И се намираше под строгия контрол на Вечния император. Дотолкова, че когато Тайният съвет го беше убил, всички доставки на АМ2 бяха спрели. Шест години Съветът беше търсил безуспешно източника му. Междувременно Империята беше започнала да се разпада — състояние, за чието обръщане работеше в момента Стен. Макар понякога да имаше съмнения, че нещата ще се нормализират, докато е жив.
— Разбира се, торките протестирали, когато джохианците се появили. Тези търговци авантюристи понабили няколко души и им показали моето разрешително — и с това се приключило. Минало известно време и джохианците започнали да се разпадат по малко. Превърнали се в отделни светове — градове-държави. Бащата на сегашния Какан върнал нещата в нормалното им русло преди около триста години.
Стен не отбеляза нищо. Това беше погранично правосъдие. Той самият беше използвал някои от тези стари нрави, за да се противопостави на Тайния съвет.
— Ами останалите два вида? Местните за купа, предполагам?
— Точно така. Едните са суздали, а другите богази. Не знам много за тях. Вероятно имат същите болезнени проблеми като всички други същества. Очевидно, когато торките са пристигнали, те едва изпълзявали от собствените си светове и тъкмо се били открили един друг. Не било нужно да се стига до големи сблъсъци. Звездните двигатели успяват да всеят страхопочитание у всяко туземно същество.
Стен си представи какъв трябва да е бил шокът. Тъкмо си успял да се изкачиш по технологичната стълба от каменната епоха към космоса. Оглеждаш се към очакващите те звезди и се чувстваш доста удовлетворен от себе си. Намираш се на върха на историята си, нали така? Никой преди това не е постигал нещо подобно.
И после, бам! Чуждоземци, в този случай хора — се показват със засуканите си играчки, плюс оръжия, всяко от които може да те направи на решето. И освен всичко друго — чудо на чудесата — те могат да прескачат от една звезда към следващата, от система на система. Дори да обхождат галактиките с лекота. АМ2 двигателят. Най-великото изобретение в историята.
За първи път Стен си представи какво ли е станало, когато императорът се е появил на сцената преди много столетия с АМ2 под мишница. Това гориво е можело да разклати всяка съществуваща цивилизация, да я постави на колене, за да се моли за просветление.
Вечният император се чудеше за някаква полузабравена съставка.
— Кориандър — измърмори той. — Това е тайната.
Стри няколко листенца в купата с нарязана краставица и кисело мляко.
Да, помисли си Стен. АМ2 и тайната на вечния живот… Сигурно наистина е било запомнящо се.