Времето, минало откакто Венло беше използвал димките, беше малко по-малко от две минути.
Милхауз стоеше сам върху платформата. Внезапно осъзна, че е все още жив. Беше единственият.
Там… там лежаха телата на родителите му.
Щеше да ги оплаче.
Но династията щеше да продължи.
Искра беше мъртъв.
Но Милхауз живееше.
Началото на това, което приличаше на блажена усмивка, докосна устните му.
Все още беше там, когато кукрито го преряза отзад и главата му подскочи, носена от кървав фонтан, излетя от платформата и нарисува червен полумесец върху плочките на площада.
Джемедар Лалдахадур Тапа отстъпи назад, докато безглавият труп се свличаше. Той прибра кукрито си в ножницата и кимна още веднъж, удовлетворен.
Гуркът беше присъствал в университета „Пушкан“.
Площадът на Каканите беше почти тих. Чуваха се само стенанията на ранените и ръмженето на двигателите на катастрофиралите лихтери.
Стен чу виковете и вайканията на тълпата, докато зашеметените охранители започнаха да разчистват площада. Няколко метра встрани лежеше тяло, което Стен разпозна като Искра.
Над главите им ясното небе беше изчезнало и буреносните облаци прииждаха. Толкова, помисли си Стен, за предсказанията за времето, вещиците и всичко останало.
Приближи се до тялото и го побутна с крак.
— Момъкът е напълно мъртъв.
— Така е.
— Е — каза Алекс, като се доближи до Стен. — Кралят е мъртъв и да живее кралят, нали тъй? Какво, по дяволите, ще правим сега?
Стен се замисли.
— Нямам ни най-малка представа — отвърна искрено.
36.
Двадесет и седем И-часа по-късно в Рурик отекна гръм.
Стен подготвяше внимателно своя доклад за убийството на Искра, който да включва пълни подробности — след първоначалните вести, изпратени до Императора и Първичен свят секунди след прибирането му в посолството.
Някой от космодрума се обади — имперска част или части, на които им предстоеше да кацнат.
Нито Стен, нито Алекс имаха представа какво става. Бяха ли това подкрепления? Някакви имперски поданици, които нямаха нищо общо със събитията? Инвазия?
Небето прогърмя по-силно, отколкото при някоя от бурите на Джохи, и корабите се спуснаха към земята.
— Исусе — промълви Алекс. — Не съм виждал толкова кораби, откакто войната свърши. Това трябва да са две… не, три ескадрили. Някой е спрял да се шляе. Или просто са ни разкрили, момко.
Стен не отговори — той също наблюдаваше небето. Втора вълна връхлиташе след бойните кораби.
Транспортни машини за войските, помощни превозни средства и техните екрани.
Стен предположи, че идва цяла дивизия от имперски войници.
Какво, по дяволите…
— … правиш тук, Йън?
— Искаш отговора за деня преди вчера — попита Махони, — или променената версия, след като прехванахме очарователното ти съобщение до Първичен свят?
— Това, което смяташ, че ще ми понесе по-добре — каза Стен. Бяха на флагманския мостик на имперския боен кораб „Репулс“, който беше под командването на Махони. Отвън някога безлюдният космодрум на Рурик беше претъпкан с кораби и изглеждаше като централно военно поле на Първичен свят.
Оценките на Стен и Алекс бяха правилни — силите на Махони се състояха от три ескадрили и „домашната“ част на Махони, Първа гвардейска дивизия.
Махони ги поздрави, представи ги на адмирала, командващ силите на флота, доста официален тип на име Лангсдорф, прогони го от мостика и извади бутилка специален ликьор, направен за Императора и наречен скоч.
— Ще ви кажа какви са заповедите ми. Императорът ми нареди да сформирам умиротворителна сила след избухването на казармите. Каза ми, че иска да пристигна внушително в подходящото време. Длъжността ми е имперски губернатор. Трябваше да ви подкрепя и да се уверя, че Искра ще остане на трона си.
Стен присви устни.
— Нищо не е променило мнението му значи? За Искра.
— Нещо трябваше ли да го направи?
— Да. Дванайсет тона камъни, които успях да обработя, и здраво сребърно корито, в което да ги държа. Както и да е. Ще ти покажа тази малка колекция по-късно. Случаят с Искра се разреши от само себе си.