— Затова и заповедите ми бяха променени — каза Махони. — Алтайският куп трябва да бъде управляван директно от Първичен свят.
— Управление от вкъщи — зачуди се Алекс. — Това никога не бил отговор, съжалявам, сър.
— Килгър, денят, в който не можеш да видиш пречка, е денят, в който ще облека отново униформа. И на мен не ми харесва. Но това са заповедите на Императора.
— За колко дълго?
— Не ми беше казано.
Стен завъртя чашата между пръстите си, като се чудеше как да зададе въпроса.
— Йън, какви бяха заповедите ти за мен?
— Никакви. Трябваше ли да има?
— Не знам.
Стен обясни, че беше поискал да бъде освободен по-рано и че Императорът беше отказал. Сега, след смъртта на Искра, Алтайският куп бе дори по-близо до пълен хаос и той предположи, че или ще се прибере позорно вкъщи, или ще му бъде дадена друга задача.
— Предполагам — каза Махони, — че продължаваш като посланик. Поне докато ударните вълни не се успокоят. После смятам, че един от нас ще бъде преместен. Не мога да си представя, че Императорът ще държи и двамата си високоплатени експерти по справяне с проблемите на едно и също място за дълго време. Има твърде много горящи хамбари из Империята.
— Да.
— Не мисля, че трябва да се тревожим за някаква си заповед, нали, Стен?
— Не затова питах.
— Добре. Всичко е уредено. Нека видим дали не можем да накараме тези обесници да подпишат нещо като военно споразумение утре. Сега би ли се отпуснал малко? Станал си докачлив и параноичен, откакто си сред тези скапани убийци.
— Предполагам, че си прав — каза Стен и последва заповедта на Йън, като се опита да се отпусне.
Сега поне имаше някой, на когото да се опре. Но нещо дълбоко в него му подсказваше, че Алтайският куп ще намери начин да повлече Махони, флота и Имперската гвардия в кървавата анархия, която всички наоколо обичаха толкова много.
37.
Седнаха на брега на пустото езеро на Мениндер. Старият торк мълчеше, докато Стен обрисуваше мрачното бъдеще, което заплашваше купа.
— Намирате се пред един от онези моменти в историята — каза Стен, — когато катастрофите и възможностите са еднакво достъпни. Какво ще се случи сега, зависи от вас.
— Не и от мен — възрази Мениндер. — Изборите се правят от хора с надежда. Точно сега имам също толкова надежда за моите хора, колкото да хвана някога риба в това езерце — той посочи към мъртвите води.
— Някой ще замести Искра — продължи да го убеждава Стен. — И най-вероятно ще замените един деспот с друг. Защо да го оставяте на случая?
— Защото никой човек не може да води Алтайския куп сам — отвърна Мениндер. — Ако не сте забелязали, никой от нас не е лесен за съглашение.
— Забелязах — каза Стен сухо.
— Всъщност сме ужасни в това отношение. По-скоро бихме се убили един друг, отколкото да съжителстваме заедно. Затова и водач става най-големият убиец. По дефиниция… Така работи глупавата ни система. Най-голямото и най-лошото племе изритва дракх по всички останали, колкото се може по-често. Затова и остава голямо и лошо.
— Щях да предложа нещо друго — направи втори опит Стен. — Щях да ви предложа да сформирате нещо като коалиционно правителство.
Мениндер изсумтя:
— Коалиция? В Алтайския куп? Не е особено вероятно.
— Преди почти бяхте съставили една — напомни му Стен.
Очите на Мениндер се присвиха.
— Какво искате да кажете?
Стен реши да говори направо.
— Злополучната вечеря със стария Какан — каза той. — Никога не повярвах на тази история.
— А в какво вярвахте? — гласът на Мениндер беше леден.
— Смятам, че Каканът изобщо не е бил поканен — отвърна Стен. — Не би седнал с група суздали, богази и торки. Още по-малко би се хранил с тях. Мисля, че вие… генерал Даул… Ютанг и Дайатри… дори не сте знаели, че той ще се появи. Всъщност смятам, че сте седели в онази стая и сте се чудели как да се отървете от него. А вие сте единственото същество в този куп, способно да сформира съглашение между всички представени видове.
Стен го дари със смразяваща усмивка.
— Ако това е вярно — продължи той, — то доказва, че само вие можете да съберете заедно някакъв вид коалиционно правителство.