— Сигурно същото като мен, Том, а то е — божичко, каква история!
— Наистина е така, Кони. Наистина… Би ли споделила някои от своите мисли с нас… за този… исторически… момент, Кони.
— Официалното изявление от пресцентъра на Императора гласеше, че на борда са четири същества, които идват да вземат в свои ръце съдбата си. Съдба, която ще възвести мир. Но изявлението не ни разкрива цялата история, Том.
— Не, разбира се… нали така?
— Извини ме за секунда, Том, докато видя дали капитан П’уърс може да ни приближи още малко. Можеш ли да ни преведеш до лявата площадка за кацане, Гари?
— Ще се опитам, Кони. Но има доста голям трафик, а и от кулата ни изпращат предупреждения.
— Просто си вършат работата, сигурна съм, Гари, А каква работа е това!
— Така е, Кони… Добре… Задръж… Уф, откъде дойде този лихтер, да му се не види?
— Вероятно е конкуренцията, Гари. Ха-ха. Прости ми злорадството, Том, но съм сигурна, че зрителите у дома ще разберат.
— Разбира се, Кони. Те знаят защо ние сме най-добрият новинарски екип на Първичен свят. Кей Ар Си Ей Екс, Кони.
— Определено е така, Том. Погледни тези кадри!
— Доста внушително. Добра работа, капитан П’уърс!
— Благодаря, Том. Проклятие… Махнете се от небето ми, копел…
— Внимавай, Гари. Има деца вкъщи. Ха-ха… След като получихме ексклузивен поглед за ексклузивното ни живо покритие, Кони, защо не довършиш историята.
— Разбира се, Том. Е, след трагичната смърт на професор Искра, Вечният император е стигнал до решение, което повечето авторитети оценяват като истински гениален план за разрешаването на проблемите на жизнено важния Алтайски куп. На борда на този кораб са съществата, които ще поведат този регион към нова ера на мир. Оглавяващ почетната делегация е господин Мениндер. И неговите торки подкрепят тези усилия напълно.
— Както и трябва да бъде, Кони… сега, ще ни кажеш ли повече за… другите. Доста изтъкната група, нали, Кони?
— Точно така, Том. Суздалите са предвождани от Ютанг, една от най-добрите дипломати в Алтайския куп. От страна на богазите е същество с не по-малка важност, Дайатри. И на последно място, но не и по значение е господин Грей — водачът на особено важното джохианско мнозинство.
— Чудесен обзор, Кони. Сега, ще ни кажеш ли какво очаква тези изтъкнати делегати?
— Е, можеш да бъдеш напълно сигурен, Том, че обитателите на Първичен свят няма да пестят прочутото си гостоприемство. Първо е голямото приветствие на Соуард.
— Извини ме, Кони, но искам да напомня на зрителите, че ще предаваме това на живо, веднага щом делегацията стъпи на земята.
— Заповядай, Том.
— Току-що го направих, Кони. Ха-ха.
— Ха-ха. Добре. След това Вечният император е уредил голямо публично тържество в двореца си. Което също ще предаваме.
— Ексклузивно, Кони. На живо и ексклузивно.
— Точно така, Том. След празненството ще има голям кралски бал тази вечер. После…
— Извини ме, че те прекъсвам, Кони, но от кулата съобщават, че корабът идва.
— Не съжалявай, Гари, просто си вършиш работата. Сега, да видим колко можем да се приближим. Искаме да дадем на нашите зрители наистина добър изглед, осигурен от Кей Ар Си Ей Екс.
— От кулата ще се ядосат.
— Не се тревожете, капитан П’уърс. Те са добри хора. Освен това те просто…
— Знам, Кони… вършат си работата.
Мениндер погледна видеоекрана, докато космодрумът се приближаваше. С неохота си призна, че е развълнуван.
Развълнуван като малко дете, глупав стар торк. Но какво лошо имаше? Да бъдем честни. Никога не си ходил никъде през живота си. А сега ще имаш възможност да видиш Първичен свят. Което сигурно е мечтата на всяко същество от… откакто съществува.
Мениндер се засмя тихичко и погледна към другите членове на групата. И те бяха също толкова развълнувани. Забеляза, че озъбената усмивка на Ютанг има глупавото излъчване на малко кученце. А човката на Дайатри беше широко отворена, докато оглеждаше чудесата на Първичен свят. Не можеше да види джохианеца, но го чу да се подхилква.
Стига, нареди си Мениндер. Очаква ни сериозна работа. Да. Разбира се. Но може ли още малко да бъда дете? Искам да кажа, ще се видя с проклетия Вечен император. В огромния му замък. Може би дори ще му стисна ръката. Ех, ех… Ако мама можеше да ме види сега!