— Това е единственият начин да привлечеш вниманието на бюрократ — прошепна й Стен. — Ако им викаш, само стават по-упорити и глупави.
Служителят се движеше покрай шкафчетата с трупове.
— Да видим… Къде ли съм го сложил?
Той посочи към далечно отделение, натисна бутона на дистанционното и едно от шкафчетата се отвори с трясък.
Служителят погледна вътре. Капка червен сос се стече върху тялото. Той я забърса с палец, после го облиза.
— Не. Друг труп. — Натисна бутона и шкафчето се затвори. Той се засмя. — Съжалявам, че сбърках трупа.
После сви рамене.
— Бяхме доста заети, след като Каканът почина — обясни той. — Имахме повече клиенти, отколкото време.
Засмя се отново.
— Жена ми е щастлива като прасе в дракх. Работя извънредно от месеци. Още малко така и ще можем да купим къщата на мечтите си.
— Колко прекрасно — отбеляза Синд.
Служителят усети сарказма в тона й.
— Не аз съм ги докарал тук, госпожо — каза той. — Това е вашата работа. Вие ги убивате, аз ги опаковам. Това е моето мото.
Насочи дистанционното към друга крипта и натисна бутона. Едно от шкафчетата се отвори. Той погледна вътре.
— Това е мъжът, когото искахте да видите. Все още е мъртъв. Ха-ха. Слаб като скелет. Вижте бъдещето си. — Той погледна Синд. — Вашето също, госпожо.
Но Махони погледна пръв. Реакцията му беше светкавична и бурна.
— Майко Божия — ахна той. — Това е Венло.
Стен подскочи.
— Не може да бъде.
После и той погледна.
— По дяволите, наистина е Венло.
— Не е възможно — не повярва Алекс, докато сам поглеждаше. — Но наистина е той.
Синд отначало не разбираше за какво говорят. После си спомни. Венло беше мъжът, отговорен за смъртта на Императора.
— Смятах, че е…
— В проклет затвор с повишена сигурност — довърши вместо нея Стен. — Когато проверих за последен път, беше толкова дълбоко под земята, че трябваше да изпомпват слънчевата светлина до него.
— Сигурно е избягал — допусна Синд.
— Още нещо невъзможно — каза Стен. И погледна отново. — Но ето го тук.
— Поне горната част — уточни Алекс.
Махони се намръщи над восъчното лице, което се взираше в него. Спомняше си деня, в който беше открил убежището на Венло. И последвалия им разговор. Венло беше същество, което можеше да се измъкне от всяка ситуация — дори от най-строго охранявания имперски затвор.
— Но какво е търсел тук? — попита Синд. — Кой би могъл…
Останалата част на въпроса беше прекъсната от иззвъняването на линията за спешни случай на колана на Махони. Той включи предаването.
— Тук е Махони.
Гласът на офицера беше задъхан.
— Най-добре да дойдете тук, сър. Току-що уловихме сигнал от флот, идващ към Джохи. Потвърдихме, че са враждебно настроени, сър.
Махони се затича, докато изключваше връзката. Другите хукнаха след него.
Венло лежеше студен в шкафа зад тях, а загадката му беше забравена пред предстоящата атака.
Служителят в моргата — който беше чул новините — се подготви да направи съпругата си още по-щастлива.
39.
Адмирал Хан Лангсдорф очевидно беше проспал или пропуснал основните примери за военни грешки преди петдесетина години.
Той взе трите флотилии от имперски бойни кораби, за да спре нахлуващите флоти на богазите и суздалите, изпълнен с презрение и самочувствие. Щеше да е лесна, ако и малко кръвопролитна задача. Първо очакваше, че тези примитивни същества — Лангсдорф го прикриваше доста умело, но беше ксенофоб — ще се смразят при вида на стоманения юмрук на Империята. След като се възстановяха от страха и ужаса, можеха, в най-лошия случай, да оформят някакъв строй и да нападнат фронтално.
Лангсдорф изпрати една ескадрила от крайцери като примамка и подреди останалата част от силите си в разтеглено на едната страна крило зад примамките.
Врагът щеше да се опита да нападне имперските сили и за Лангсфорд щеше да е лесно да разбие фланговете им и да ги обърне в бягство.
Не беше сложен план. Но простотата беше предимство в битката, пък и как би могла някаква сбирщина от птицеподобни и кучета да устои на Империята?