Определено не беше първият военен водач, който се отнасяше с пълно презрение към противника си. Историята пазеше дълъг списък с места, където същото се беше случвало: дългогодишната катастрофа на Ксианг-Ну в Туркестан. Малкият рог. Исандхлуана. Магерсфонтейн. Суомосалми. Диен Биен Фу. Сарагоса. И тъй нататък, и тъй нататък.
Дори името на неговия флагмански кораб би му помогнало. Лангсдорф смътно си спомняше, че „Репулс“ преди много време е било името на воден кораб. Дори мислеше, че се нарича боен крайцер. С това се изчерпваха знанията му.
Той не знаеше, че „Репулс“ и съпровождащият го кораб се бяха устремили спокойно във вражески води, уверени, че самото присъствие на бойни крайцери ще парализира нападателите от ужас, че никой няма да рискува да изпрати изтребител над морето. И определено, че никой от презряната монголоидна раса не би се осмелил да се изправи срещу тези възхитителни творения на Империята.
На японските бомбардировачи им отнело по-малко от час, за да потопят и двата кораба.
Лангсдорф огледа екрана. Дългообхватните имперски сензори бяха засекли флотите на суздалите и богазите. Той изсумтя. Тези същества не можеха да направят нищо както трябва. Ако той нападаше главния свят на някой куп, щеше да събере много повече кораби, отколкото виждаше срещу себе си. Дори да трябваше да прикрепи ракетни установки на всеки лунен ферибот, който можеше да съоръжи.
Две неприятелски ескадрили от крайцери се устремиха към имперската примамка за фронтална атака. Няколко минути по-късно още два строя от суздали и богази — подредени около носачи на тактически кораби и тежки крайцери — се спуснаха върху имперските сили отгоре и отдолу, като затварящите се челюсти на орехотрошачка.
Имперските крайцери откриха ответен огън, но противниците бяха твърде много.
Битката беше започнала. Адмирал Лангсдорф нареди на тежките си кораби да обградят левия фланг на суздалите и богазите, както турците бяха направили в морската битка при Лепанто. Но за разлика от турците, не задържа никакви сили в резерв.
Командващите флотите на суздалите и богазите вярваха, също като Лангсдорф, че в битката простотата е най-добрият подход. Тяхната тактика беше взета от популярна рисунка на лещанка, погълната от малко по-голяма риба, погълната на свой ред от кит.
Защото още по-нагоре и назад от челюстите, които бяха захапали имперските крайцери, се намираха най-тежките кораби на суздалите и богазите. Техният адмирал изчака, докато бойната формация на Лангсдорф се установи.
После огромните челюсти се сключиха върху далеч по-голямата плячка — цялата имперска ударна сила.
Лангсдорф беше мъртъв, преди да успее да повика помощ — помощ, която нямаше откъде да дойде.
Битката беше катастрофална за Империята.
Суздалите и богазите изгубиха пет крайцера, четиринайсет разрушителя и доста от по-леките кораби.
Имперските оцелели наброяваха един боен кораб, три крайцера, един носач на тактически кораби и двайсет кораба.
Флотите на богазите и суздалите се престроиха триумфално и се отправиха към Джохи. Тяхната победа обаче нямаше да бъде изучавана в много военни академии, дори в тези на победителите.
Кланетата, по някаква причина, не са особено интересни на войниците.
Провалът на Лангсдорф остави Джохи открит за инвазия, а Първа гвардейска дивизия — пленена във враждебен свят.
40.
Посолството се тресеше под напора на силната буря, която се спускаше от планините. Дори тук — в конферентната зала, издълбана дълбоко под сградата — Стен чуваше пукота на светкавиците и екота на гръмотевиците.
Той потрепери. Не заради студения дъжд навън, а заради думите, казани от странното същество, което се рееше на метър над пода на залата.
— … със съжаление трябва да заявя, че разсъжденията ми не се оказаха безпочвени. Може би заради това се изложих на такъв риск, като отидох при доктор Рюкор. Надявах се, че съм направил ужасна грешка. И че нашата мъдра приятелка може нежно да ме върне към реалността.
Господин Еку махна с опашка и мина покрай Стен. Нежно пипало се появи и докосна ръката на Стен.
— Но нямаше грешка. Вечният император е напълно луд — и само сигурна катастрофа е възможната последица от състоянието му.
Стен не каза нищо. За втори път в живота си се чувстваше като сирак. Беше се трудил и бил заради Императора от възмъжаването си — след като истинското му семейство беше убито.