— Не съм сигурен, че мога да го повярвам — промърмори Махони. Въпреки че беше подозирал нещо подобно от известно време насам, откри, че му е трудно да преглътне истината.
— Наистина съжалявам, стари приятелю — каза господин Еку. — Но би трябвало да сте наясно колко съм съм прав. Но… има и две други неща, които трябва да ви съобщя.
Той се спусна малко по-близо до пода. Едно от пипалата отвори малък калъф. И в ръката на Махони се появи фиш.
— Това е разузнавателен доклад, който моите служители подготвиха. След като се убедих, че Императорът е луд, се зачудих кой го съветва сега. Кого слуша? Кой изпълнява заповедите му?
Махони се вгледа във фиша.
— И какво научихте?
— Пойндекс — съобщи Еку.
Стен пое въздух при този пореден удар.
— Но мъжът е изменник — възрази Махони. — Той предаде Императора, за да се присъедини към Тайния съвет. После ги предаде и тях, за да спаси собствения си живот.
— Това е вярно. А сега надзирава усилията на Императора да превърне провинциите в доминиони на Империята. Работа, която според източниците ми, вие сте отказали. От морални подбуди.
Махони се свлече в стола си напълно отчаян.
— Как е възможно да се е стигнало дотук? — попита той. — След всички тези години?
Пипалата на Манаби измъкнаха още лоши новини. Беше ред на Стен. Подаде му две хартиени папки. Едната беше синя, другата червена. Той машинално забеляза, че името му стои и на двете.
— Вашето лично досие — поясни Еку. — Съжалявам, че трябваше да наруша неприкосновеността на личните ви данни.
Стен сви рамене. Какво значение имаше това сега?
— Първата папка — синята — е вашето официално досие. Запис, открит за обществото, в който са отразени многото ви постижения в служба на Империята. По-подробен анализ разкрива, че в този доклад има празнини. Празнини, които са старателно прикрити.
И Стен, и Махони знаеха, че тези така наречени празнини бяха тайните мисии, предприети от Стен в услуга на Императора.
— Не се опитвайте да ми обясните тези липсващи години — каза господин Еку. — Сигурен съм, че мога да отгатна естеството на мисиите, които сте изпълнили в името на Императора.
— Благодаря — отвърна вяло Стен. — Предполагам.
— Моля ви да отворите втората папка, Стен — продължи господин Еку.
Стен се подчини и откри заглавна страница със знака на Вътрешна сигурност. После погледна към господин Еку удивено.
— Нима ме… разследват?
— Разследването вече е приключило — обясни господин Еку. — Когато имате време да погледнете по-подробно, ще видите, че благородните същества от Вътрешна сигурност имат различно виждане за тези празнини. Виждане, което води до необоримото заключение, че вие сте предател, Стен. Вие, най-лоялният от поданиците на Императора, сте били оръдие на неговите врагове.
Стен бързо прелисти папката и откри насъбраните улики. Затвори червената папка.
— Доказателствен материал, предполагам? — попита той.
— Точно така. Ако не се справите с някоя задача — или по някакъв начин разгневите Императора, — това е папката, която ще излезе наяве. И вашите постижения ще отидат по дяволите.
Стен усети как стаята се залюля около него. Не беше от бурята. Той се овладя.
— Благодаря ви за това предупреждение, господин Еку. Но предполагам, че не сте дошли тук само за да спасите репутацията ми.
Господин Еку поемаше огромен риск с посещението си. Да, беше използвал напълно сигурен превоз, осигурен от Айда Ромкат — старата приятелка на Стен от „Богомолка“. Ако някой научеше за естеството на мисията му, той не застрашаваше само своя живот, но и този на целия си вид.
Манаби спря всички дипломатически преструвки.
— Надявах се, че ще можете да помогнете — заяви той.
— Да помогна? Но как? Не контролирам армии или флотилии. Аз съм просто…
— Недейте да се тревожите, млади Стен — продължи господин Еку. — Не съм сигурен какво искам да направите. Освен да помислите… да помислите усилено. Когато тази грозна задача в Алтайския куп приключи… елате да ме посетите на родния ми свят. Вие също, Йън. Един път вече направихме чудо, нали?
— Но онова беше просто Тайният съвет — каза Стен. — А не Вечният император.
— Мисля, че трябва да го изслушаме, Стен — обади се Махони с дрезгав глас. — Аз се заклех да бъда верен на един символ, а не на човек.