— Почакай малко, копеле! — изръмжа Стен. — Обажда се посланик Стен, а не някакъв загубен чиновник.
Служителят се престори, че разглежда списък, поставен пред него.
— Съжалявам. Няма грешка. Императорът специално е помолил името ви да бъде изличено от списъка с хората, които имат личен достъп до него. Моите извинения, ако това ви затруднява, но съм сигурен, че можете да получите каквото искате по официалните канали.
Екранът избледня.
Стен се дръпна назад. Единственото нещо, което можеше да направи сега за Махони, бе да се моли.
А това беше невъзможно за човек, който изведнъж беше останал без богове.
41.
Освобождаването от командването и арестът на Махони запратиха и малкото останал боен дух на имперските сили по дяволите. За Стен Махони беше не само наставник и приятел, но и човекът, който бе спасил живота му някога на Вулкан.
За Килгър, който не вярваше особено на офицерите, Махони беше, освен всичко друго, уважаван предводител — той беше командващият офицер на Алекс в „Богомолка“ години преди да срещне Стен.
За Синд, Ото и другите Бор Махони беше изтъкнат боен вожд и старейшина. Ако беше обидил по някакъв начин Императора, смятаха те, трябваше да му бъде даден шанс да отреже собствената си брада в знак на смирение и да изчака присъдата, вместо да бъде ескортиран от въоръжени същества сякаш беше някакъв престъпник.
За Първа гвардейска дивизия Махони не беше просто един от тях, започнал военната си служба в техните редици, а най-почитаният им командир. По време на Таанските войни той беше командващият им генерал.
Сегашният командващ генерал, Пейдрак Сарсфийлд, дори беше служил като началник на рота под командването на Махони на адски свят, наречен Кавит.
Никой от тях не разбираше каква грешка, камо ли какво неизвестно престъпление беше извършил Махони.
Не че говореха за това.
Случилото се беше твърде невероятно. Войниците дори не се оплакваха.
Стен би предприел някакви действия да повдигне бойния дух до приемливо ниво — макар да не беше сигурен какви точно, — ако не се приближаваше още по-ужасен кошмар.
Флотите на суздалите и богазите идваха с пълна скорост. Стен не виждаше начин да предотврати нашествието.
Две групи запазиха самообладание при разжалването на Махони.
Гурките.
И флотски адмирал Мейсън.
Алекс влетя в кабинета на Стен и блъсна вратата зад себе си. Рамката се нацепи, но издържа.
— Току-що — започна той без предисловия — разкодирах заповедите, които ни изпращат. Никой от нас няма да участва. Строго секретни са. Не са от скапания ни уважаван Император, дълго да управлява, а от някакъв глупак в имперския кабинет.
Той побутна разпечатката към Стен. Тя беше кратка:
Продължете мисията според инструкциите. Имперското пряко управление ще продължи. Поддържайте обществен ред.
— Няма предложение как да стане — добави Алекс. — Някакъв луд там е станал саркастичен — и знам кой. Добрият летящ лъч беше прав.
Стен не обърна внимание на брътвежите на Алекс.
— Какво ще правим?
Стен реши.
— Можеш ли да заглушиш кодирания канал?
— С левия си крак, ако трябва. Искаш фалшиво съобщение, което да постановява, че е време да си ходим ли?
— Не. Твърде сложно е да се обоснове. Просто никога не сме получавали това.
— Да, сър.
Килгър се обърна, за да излезе.
— Знаеш ли, момко, щом разголваме задниците си така, не мисля, че има смисъл повече да служа на Императора. За добро или за зло, не вярвам, че той вече заслужава клетвата ми.
— Нека да се тревожим за задниците и разголването им по-късно. Това едва ли ще стане, тъй или иначе — заяви Стен с най-неутралния тон, на който беше способен.
— Адмирал Мейсън, освобождавам ви от командването на „Виктори“.
— Да, сър.
— Искам да вземете каквото е останало от флотата на онзи глупак Лангсдорф, а също и ескортиращите кораби, които бяха оставени при транспортните кораби на гвардията.
— Да, сър.
— „Виктори“ ще бъде отделен и поставен под мое пряко командване, както и носачът на тактически кораби, който оцеля.