— Добре, а ти си почини…
Лори разтърка очите си с юмрук, а Образования докосна сините чертички, за да намали скоростта. С това се задейства и регулацията на температурния режим. В кабината вече беше толкова горещо, че ако не беше смразяващият студ в началото на спускането, всички отдавна биха припаднали от жега.
Обърна се и огледа пътниците. Шестима от Племето Куин, плюс още шестима чужденци. Това беше всичко, те щяха да основат ново племе…
— Върнахме се — обяви той. — Не зная къде точно, но се върнахме! Всички ли са живи? Някой нуждае ли се от медицинска помощ?
— Ти успя, Лори! — извика Мерил. — Доживяхме да ожаднеем!
— Имаме съвсем малко гориво и никаква вода — каза Образованият. — Трябва да открием някое езерце, а след това ще си изберем дом.
— Отвори вратите — обади се Джаян, освободи се от коланите и тръгна назад, следвана от Джини.
— Защо?
— Хорс…
— Ясно.
Въздушният шлюз изпъшка и в кабината нахлу лек ветрец, ухаещ на свежест и чистота. Едва сега Образования си даде сметка каква воня са дишали. Вътрешността на КАРМ тежеше от смрад. Вонеше на разлагаща се плът и пот.
Близначките освободиха трупа от въжетата, по лицата им се изписа отвращение. Завлякоха го до отворения шлюз и ги изтикаха навън. Образования изчака да изхвърлят и костите от рибата-сьомга, после включи двигателите на кърмата. Тялото на Хорс се понесе в небето. Ако някога срещна призрака му, едва ли бих могъл да го излъжа, че съжалявам, въздъхна той. После отново се подсети да не използва главния двигател…
Езерцето беше огромно. Въртеливото му движение беше достатъчно силно както за характерната капкообразна форма, така и за откъсването на стотици дребни, по-малки езерца. Образованият си избра едно от тях, голямо приблизително колкото КАРМ. Носът на кораба бавно докосна сребристата сфера.
Насочи поглед към водата и затаи дъх. Езерцето беше пълно с някакви странни същества, които дишаха вода и приличаха на издължени сълзи с миниатюрни крила. Той включи предните светлини и водата заблестя. Вътре имаше цяла джунгла и плуващите водни птици се носеха на ята между растенията.
— Хайде, Джефър — върна го в действителността Лори. — Никой друг не знае как се прави това. Вземи двама бунтовници с по-яки дробове.
Той я погледна с недоумение, после я последва към кърмата. Не попита нищо, секунди по-късно се сети защо споменава за мъже с яки дробове.
— Клейв, Антон, трябват ни силни мъже — извика той. — Вземете меховете… — Извърна се към Лори и добави: — Това е по-добре от дробове, Учен.
— Добре, ще се задоволим и с мехове — кимна Лори. — Но ако беше се погрижил за по-добра организация на своя бунт, би трябвало да демонтираш помпата и да я вземеш на борда.
Нямаше как да те питам, усмихна се мълчаливо той. Тя отвърна на усмивката му и той я погледна с уважение. Не всеки може да запази чувството си за хумор след ужасите на пътешествие като тяхното.
Лори се зае да закрепва маркуча към задната стена, а Образования грабна другия край и се насочи навън. От мрежите на корпуса нямаше дори следа. Всичко беше изгоряло без остатък. Превърза се с един колан и скочи към водата, която беше само на няколко метра от КАРМ. Последваха го Клейв, Джини и Джаян, всички здраво завързани.
Останалите също започнаха да излизат. Антон беше измъкнал Марк от металния скафандър и предвидливо го беше привързал към себе си. Мерил, Илза, Деби… Наскачаха във водата и започнаха да пият. Едва сега Образования усети жажда. През цялото време на полета не беше дори помислил, че някой може да е жаден. Потопи глава във водата и засмука с такава сила, сякаш имаше намерение да изпие езерцето. Предните фарове на КАРМ хвърляха весели отблясъци във водата. Издърпа се на повърхността едва когато усети, че дробовете му ще се пръснат. Другите също пиеха, пляскаха във водата и щастливо се смееха.
Нима Лори остана сама в КАРМ?
Очакваше всеки миг машината да заработи, да префучи над езерцето, бълвайки огън. Тогава това, което беше останало от племето, ще трябва да избира между смъртта от изгаряне и удавяне. В следващия миг я видя да излиза, следвана по петите от Гавинг и Миния. Въздъхна с облекчение, засрамен от собствената си небрежност. После тръсна глава и се закле да не я изпуска от очите си.
Лори скочи във водата, пристъпи към джуджето и му каза нещо. После започнаха да се мият. Антон остана край тях и внимателно ги наблюдаваше. Движенията на Лори бяха резки, изпълнени с напрежение. Вероятно се дължат на напрежението и премеждията по завръщането, рече си Образования. Подозренията му изведнъж започнаха да изглеждат глупави. Не, дори жена с волята на Лори не би могла да замисля нов бунт… Вероятно още дълго и тя ще сънува кошмари.