— Задай въпроса иначе, уважаеми пазителю на Устата — усмихна се Клейв. — Защо племето си позволи да се лиши и от тебе?
Западният вятър беше поутихнал. Вълма пушек се носеха около дупката с месото. Алфин се насили да каже:
— Председателя мислеше, че е страшна шега. И никой… никой не се застъпи за мен.
— Защото никой не те обича.
Алфин кимна, от устата му излетя въздишка на облекчение.
— Вярно, никой не ме обича. А сега е твой ред…
Гавинг се ухили. Клейв беше притиснат до стената и го знаеше.
— Мейрин не ме обича — въздъхна ловецът. — Защото я замених за две по-хубави жени, които на всичкото отгоре и ме обичат… А Мейрин е дъщеря на Председателя…
— Има и друго, нали?
— Ако знаеш повече от мен, продължавай ти — разумно предложи Клейв.
— Образования ще ме подкрепи. Той знае почти цялата история на племето. Вождът е в беда, когато нещата тръгнат зле и поданиците престанат да са щастливи… Имаше опасност в тази експедиция да бъде включен и самият Учен! Председателя се страхува, това е причина за всичко. Поданиците са гладни, освен това знаят кой може да го смени… Той се страхува от ТЕБ, Клейв!
— Образовани?
— Учения знае какво прави.
— Той обвини за всичко теб! — извика Алфин — Чух го с ушите си!
— Знам — въздъхна Образования. — Има причини за това… — Усети напрежението у околните и се усмихна: — Не, сушата не е причинена от мен… Заобиколихме Голд и бяхме изхвърлени прекалено близо до Вой… Там, където Мъгливия пръстен изтънява. Това е гравитационен ефект…
— Хиляди благодарности за обясненията — подхвърли иронично Клейв. Гавинг изпита нещо средно между раздразнение и облекчение. Вероятно защото си даде сметка, че и останалите не разбраха нищо от несвързаните приказки на Образования… — Има ли нещо друго, което трябва да изясняваме?
Гласът на Гавинг прозвуча в настъпилата тишина:
— Как можем да причиним наводнение?
Чуха се смехове.
— Образовани? — попита Клейв.
— Зарежи тази работа.
— Това би решило проблемите на всички. Дори и на Председателя.
— Глупости!… Наводнения стават, когато езерце се блъсне някъде около средата на стеблото. Тогава руква много вода, гравитацията я тегли надолу. Обикновено ловните експедиции ни предупреждават навреме и всички се изнасяме по клоните, далеч от ствола. Помните последното голямо наводнение, беше преди десет години… Повечето от нас оцеляха, но водата отнесе колиби, клетките с пуйките и по-голямата част от реколтата. Мина цяла година, преди да хванем някоя пуйка. — И все пак бих искал да стане още едно наводнение — подхвърли Образования. — Истината ви казвам… Учения мисли, че цялото дърво е… Всъщност, това няма значение. Но улавянето на езерце е невъзможно. Просто защото се намираме твърде навътре в зоната на газовия тор…
— Ето го там — каза Гавинг и посочи на изток към точка с метален цвят, заобиколена от розови въртопи облаци. — Мисля, че се е уголемило.
— Е, и какво от това? Може да дойде, а може и да не дойде. Дори ако доплува до тук, какво ще направиш, ще хвърляш въжета и куки? Зарежи тази работа. Просто я зарежи.
— Стига — каза Клейв. — Месото сигурно е готово. Да изкараме пушека и да влизаме…
Гавинг се събуди посред нощ. Не можа да разбере къде се намира.
Остана с впечатлението, че някой около него стене, но сега не чу нищо. Сред воя на вятъра се долавяше единствено дишането на спящите. Телата им излъчваха топлина, въздухът тежеше от миризмата на пушек и пот. Изпитваше болки навсякъде, сякаш някой го беше смазал от бой.
Наблизо се разнесе приглушен женски глас:
— И ти ли си буден?
— Да — отвърна мъжки. — Остави ме да спя…
Алфин?
Настъпи тишина. Главата на Гавинг се проясни. След изхвърлянето на костите, в пещерата се отвори достатъчно място за деветте изтощени катерачи. В момента отпадъците положително вече са достигнали Туфата Куин и хранят дървото.
Лежаха плътно притиснати един до друг. Гавинг нямаше как да не чуе тихия шепот на Алфин:
— Не мога да спя. Всичко ме боли.
— И мен — отвърна Глори.
— Чу ли стоновете?
— Клейв и Джаян… Предполагам, че не са стенели от болка.
— Завеждам им… А ти защо разговаряш с мен, Глори?
— Мисля, че можем да бъдем приятели.
— Само не се катери близо до мен, става ли?
— Добре.
— Страх ме е, да не ме бутнеш.