Спряха само веднъж, за да почистят буквата Q в поредното обозначение. Когато тръгнаха пак, слънцето висеше над хоризонта на изток. А когато най-сетне стигнаха един гладък като стъкло участък от ствола, то вече се приближаваше до Вой.
Бистро поточе ромолеше надолу. Този път естествена козирка липсваше. Деветимата жадни пътешественици забиха клиновете си в дървото и се укрепиха с въжетата. Така получиха възможност да пият до насита, да се измият и да почистят туниките си.
Клейв каза нещо на Алфин. От мястото си над тях Гавинг не чу отговора на пазача. Виждаше само какво прави.
— А ако откажа?
— Тогава няма да го направиш и толкоз — сви рамене Клейв и посочи нагоре, към останалите: — Погледни ги. Не съм ги избирал аз. Какво мога да сторя, ако някой от членовете на експедицията излезе страхливец? Приемам го и толкоз… Но трябва да знам.
Алфин побеля от гняв. Изпитвайки подобни чувства, хората обикновено се зачервяваха, но пазачът беше бял като платно. Изразът „побелял от гняв“ беше странен, тъй като белотата означава страх. Това бе научил преди години Клейв. Уплашеният човек може да стигне дори до убийство… Ръцете на Алфин здраво стискаха въжето, харпунът на Клейв висеше от рамото му, прекалено лесен за достъп.
— Трябва да знам — повтори той. — Не мога да ти поверя водачеството, ако не поглеждаш надолу, за да видиш как вървят останалите. Разбираш ли? В противен случай трябва да те сложа на друго място, безопасно за останалите… Най-вероятно на опашката. Тогава, дори да се вцепениш от страх, че никой няма да…
— Добре — прекъсна го Алфин и бръкна в торбата си. Извади клин и го зачука с камък до този, на който висеше.
— Пробвай го добре — посъветва го Клейв. — Трябва да си сигурен, че можеш да разчиташ на него, защото от това зависи живота ти.
Вторият клин беше забит по-дълбоко от първия. Алфин върза свободния край на въжето си към двата клина, след това направи още един възел.
— Ако го направя, ще ми повярваш ли?
— Твоя воля, но аз трябва да знам.
Алфин скочи право напред, повличайки въжето след себе си. Нададе грозен вик и скри лице между дланите си.
Падаше бавно. Всички сме станали по-леки, рече си Гавинг. Наистина е така. Въобразявах си, че започвам да се оправям, но всъщност всичко се дължи на по-малкото тегло… Алфин продължаваше да пада, но вече беше открил лицето си. От усилията да се завърти, ръцете му се размахваха лудешки. Гавинг забеляза, че ръката на Клейв е върху клиновете, които придържат въжето на пазача. То рязко се изпъна и дръпна Алфин към дървото.
Гавинг наблюдаваше изкачването с напрегнат интерес. Алфин подскачаше с изпънати крайници, сякаш се опитваше да полети. Падаше бавно и сякаш щеше да успее. Но сега гравитацията действаше срещу него и го теглеше отново надолу към дървото.
— Това прилича на детска игра — обади се Джаян.
— Тогава защо не опиташ и ти? — засече я Джини.
Алфин се задоволи с този скок. Скоро се озова обратно при Клейв и двамата заедно се закатериха към останалите.
— Може ли и ние да се пробваме? — извика Джини.
Алфин й хвърли поглед, остър като харпун.
— Не, време е да тръгваме — поклати глава Клейв. — Хайде, взимайте багажа.
Водеше отново Алфин. Гавинг с учудване установи, че той често се спира и спокойно поглежда назад.
По време на вчерашната битка Алфин се беше нахвърлил върху хобота-нос като побеснял викинг, влуден от миризмата на кръвта. Трудно беше да се повярва, че го е страх от Клейв, от височини, от каквото и да е.
Слънцето завърши обиколката си в небето, скри се зад Вой и отново се насочи към зенита си. Едва тогава експедицията се добра до поредния завет. Тук изгладеното от водата дърво беше меко, достатъчно меко, за да могат да преминат с по един клин във всяка ръка. Забиваш, измъкваш, после отново забиваш… Променяха посоката на движението си, за да избегнат множеството птици, струпали се по дървото. Бяха с ярки алени опашки, останалата част от перата им беше сиво-кафява и се сливаше с цвета на дървото.
Стигнаха до поточето и установиха, че е по-малко от предишното, но все пак достатъчно. Нахвърлиха се на водата с огромна наслада, оставиха я да се стича в устата и по лицата им. Клейв извади парче пушено месо и Гавинг изведнъж изпита вълчи глад.