— Аварийна ситуация — презрително промърмори Лори. — Въжето пречи на вратите да се затворят.
Образования отново докосна клавишите. Вратите се отвориха, а червената светлина изчезна. Деби побърза да придърпа пакета. Сребърният не се виждаше никъде, вратите вероятно го бяха изплашили. Това беше последният му шанс. Образования затвори вратите и въздъхна с облекчение.
Но това продължи само миг, тъй като на дисплея за горно наблюдение се появи ярка червена светлина, която миг по-късно се стопи. Останалите екрани също я отразиха.
— Дали е опасно? — озадачено попита Антон.
— Сега ще видите! — изкрещя Лори. — Ще бъдем прерязани на две!
— Май ни улучиха — обади се Клейв. — Само не зная дали…
— Млъкнете, за Бога! — изкрещя Образования, на когото шумът пречеше да се съсредоточи. Какво означаваше тази светлина? За нея не бяха споменавали нито Кланс, нито Лори…
Разполагаме с всичко необходимо, прецени той. Измъквай се, без да те е грижа за храната и водата! Те не бива да пленят КАРМ!
Лори видя как Гавинг вдига ръка и изкрещя:
— Почакай!
Но той не й обърна внимание и докосна голямата синя черта, която се спускаше отвесно през екрана.
Глава двадесета
Положението на Чирака
Въздухът излетя със свистене от гърдите на Образования. Беше като размазан. Лявата ръка не уцели облегалката и остана зад него, сякаш някой се опитваше да я измъкне от рамото. Столът беше твърде нисък и главата му не намери облегалката. Вратът му сякаш се прекърши. Приглушеният вой на главния двигател поглъщаше тежкото дишане на останалите пътници.
За гигантите от джунглата ускорението с положителност беше убийствено. Дървото Лондон се стопи като сън в екрана на задния дисплей. Навлязоха в центъра на някакъв ураган, всичко изчезна. Образования направи опит да повдигне дясната си ръка и да докосне синята черта, да спре размазващата тежест на ускорението. Нагоре, нагоре… Още мъничко… Ръката се стрелна обратно към гърдите, жестокият удар изкара и последната глътка въздух от дробовете му, очите му се замъглиха…
Лори беше свела глава и притискаше брада към гърдите си. Беше убедена, че ако си отпусне шията дори за миг, ускорението ще я прекърши.
Очите й следяха усилията на Джефър. Знаеше, че няма да успее да изключи двигателя, а собствените й ръце бяха вързани.
Бунтовниците ще умрат, помисли си злорадо тя. И причината за това съм аз. Портативният лазер е опасен само на близко разстояние и едва ли може да стори нещо на КАРМ. Тя излъга, надявайки се, че бунтовниците ще изпаднат в паника. И резултатите надминаха очакванията й. Това носеше заплаха и, за собствения й живот!
Пелената от облаци остана назад. Голд беше вляво от средата на сводестия екран, а още по-наляво се влачеше Мъгливия пръстен. Ускорението им беше в посока изток и малко навън.
„Изток те води навън“…
Напускаха Мъгливия пръстен.
Знаех си аз. Тоя луд Джефър ще избие всички ни.
С изпъната шия и зверски забита между лопатките облегалка на стола, Гавинг гледаше напред и правеше опит да осмисли това, което вижда.
Небето стремително летеше срещу сводестия екран. Семейство триединни се разделиха пред носа на кораба и светкавично изчезнаха. Къс пухкава зелена джунгла се устреми към тях, после също изчезна встрани. Отпред се показа бял пухкав облак, по КАРМ забарабаниха водни капки. Нещо се блъсна в илюминатора и остави върху него розово петно, широко около четвърт метър. Само след едно вдишване дъждът го отми.
Облакът изчезна и небето пред тях отново се прочисти. Голд и Мъгливия пръстен заприличаха на пухкава топка върху фона на синьото небе. Цветът му беше невероятен — наситено син и плътен, такъв цвят Гавинг не беше виждал никога.
Изви глава по посока на Миния. Болката във врата му се измести, така по-лесно понасяше натиска. Тя също погледна към него. Беше красива, с малко по-закръглено лице, отколкото си спомняше. Направи безуспешен опит да й каже няколко думи. Ускорението беше огромно, едва успяваше да диша…
Огнената струя от главния двигател на КАРМ се появи отново, още по-синя!
Това представляваше рязка промяна в спектралната линия, и Кенди не пропусна да я отбележи. Прекрати изпращането на обичайните сигнали. Повредената от времето програма на КАРМ с положителност беше претоварена. Но моделът летеше и вече от няколко минути насам се ускоряваше. По промените в честотната характеристика личеше, че е набрал достатъчно скорост, за да се измъкне от Мъгливия пръстен и да се озове само на няколко хиляди километра от „Дисциплина“!