— Мисля, че Хорс е мъртъв.
Хорс ли?, запита се с недоумение Образования. Кой беше Хорс? А, да, старецът, който дойде с Гавинг… Видът му действително беше ужасен, сърцето му явно не беше издържало на ускорението. Горкият, въздъхна той. Не го познаваше, но му стана мъчно, че човек може да умре без да види възхитителната гледка навън…
— Провери му пулса — нареди той.
— Лоши новини, Джефър — обади се Лори.
Странната интонация на гласа й накара Образования да вдигне глава. И веднага беше заслепен от странни, сребристи отблясъци.
— Господи, та това е Марк! Още е отвън!
— Не мога да повярвам!
Но екранът вече се запълваше от пълзящия сребрист скафандър. По време на жестокото ускорение джуджето вероятно се беше оплело в мрежите…
— Пусни го да влезе, Джефър!
— Не мога, Лори! Навън налягането е прекалено ниско, ще изгубим въздуха си…
— Ако не го пуснеш, той ще умре… Слушай ме внимателно. Отваряш вратите една по една… Първо външната, после вътрешната…
Ха! Ето защо Кланс употребяваше термина „въздушен шлюз“. За него се споменава и в касетите…
— Разбира се… Вратите са две, за да задържат въздуха вътре. Ясно… — Долови глухото потрепване по корпуса и започна да се разпорежда: — Антон, Клейв, той би могъл да е опасен. В момента, в който се озове тук, трябва да му приберете оръжието.
После протегна ръка и изчисти всички дисплеи, с изключение на жълтия. Отсега нататък не биваше да допуска вземането на прибързани решения. Попипа с пръсти двете успоредни линии, просто за да е сигурен, че вратите са плътно затворени. После плъзна показалец по външната.
Сребърният мъж се шмугна в шлюза и изчезна от погледа му.
Дотук добре. Сега трябва да затвори външната врата и да изчака. Точно така, червената рамка не се появи… Пръстът му се плъзна по вътрешната черта, въздухът нахлу в шлюза с остро свистене. Миг по-късно Сребърният мъж стъпи в кабината, подаде оръжието си на Антон и започна да сваля шлема си.
Тайно, дълбоко в сърцето си, Лори се надяваше, че най-твърдият ловец ще се бие до смърт. Но когато видя изражението на лицето му, надеждата я напусна. Марк пак си беше познатото джудже, но масивната му челюст беше увиснала, а жестоките черти на лицето му — разкривени от преживения страх. Очите му обходиха кабината, търсейки подкрепа.
— Миния?
— Здравей, Марк — обади се една тъмнокоса жена.
Гласът й прозвуча безизразно, а изражението на лицето й беше враждебно. Марк тъжно кимна с глава, очите му едва сега се спряха на Лори.
— Здравей, Чирак — криво се усмихна той. — Какво ще стане сега?
— Попаднахме в ръцете на метежниците — въздъхна Лори. — За момента имам само едно желание: да управляват по-добре това, което откраднаха…
— Добре дошъл при Племето Куин, като свободен гражданин — обади се Клейв. — Ние нямаме навик да държим роби… Аз съм Клейв, Председателя. А ти кой си?
— Името ми е Марк, брониран стрелец… Гражданин — това не звучи зле. Къде отиваме?
— Май че никой не знае, Марк… А сега ще те помоля да седнеш на един стол и да се оставиш да те вържем, тъй като ти нямаме много вяра… И без това сигурно си уморен от разходката. Май целият си направен от звездна материя.
Марк се остави да го отведат до един празен стол.
— В крайна сметка е по-добре да пътувам вътре — промърмори той. — Бях твърде изплашен, за да се пусна. Няма да се блъснем в Голд, нали?
„Дори Марк стана послушен!“, помисли си с отвращение Лори. „Капитулира пред метежниците! Нима наистина ни победиха?“
После зърна това, което никой не беше забелязал, но предпочете да мълчи.
Клейв преброй десет седалки и тринадесет граждани, един от тях мъртъв. На Хорс не му трябваше стол. Нито пък на тримата гиганти от джунглата. Дори напротив! Но въпреки голямото пространство за товари отзад, КАРМ беше претъпкан.
Гражданите бяха спокойни. Изморени, предположи Клейв и твърде зашеметени, за да изпитат страх. Самият той усещаше от време на време пристъпи на страх. Повечето от тях, дори и сребърният мъж гледаха през прозорците.
Небето беше почти черно, осеяно с бели точки. Тишината бе нарушена от Чирака:
— Виждате това, за което само сте чували… Звездите! Досега сте употребявали тази дума, без да знаете за какво говорите. Е, сега ги виждате… Може и да умрете заради това, но все пак видяхте истински звезди.