Бяха наистина впечатляващи, но все пак само точици. Вниманието на Клейв бе привлечено от Синия Призрак и Детето Призрак. Двете ветрила от виолетова светлина му се сториха живи и ужасяващи. Намираха се изцяло извън Мъгливия пръстен, точно от двете страни на празното пространство в центъра. Антон и Деби бяха заети с опушената и почистена птица-сьомга, която бяха прикрепили към куките по стените и вече режеха тънки парченца месо.
Клейв си спомни какво изпита при разпадането на дървото. Нямаше достатъчно знания, за да вземе решение. Дори беше готов да прободе Гавинг, убеден, че той укрива информация. Но сега…
Усети тревожния поглед на Образования и се усмихна. Вероятно мисли, че ще се нахвърли срещу затворниците… Стана и се насочи към задната част на кабината. Застана до гигантите от джунглата и им помогна да предават напред парчета месо.
Същевременно усещаше, че положението е различно. Тук той не е Председател и ако гражданите загинат, грешката няма да е негова.
В сравнение с останалите, гигантите от джунглата положително намираха КАРМ за ужасяващ сандък, но храбро се мъчеха да го приемат и да се почувстват поне малко у дома Гражданите си подаваха мехове с вода, три от тях вече бяха почти празни. Клейв нямаше представа за количеството на водния им запас.
Понечи да попита, но в същия миг прозвуча гласът на Образования:
— Гавинг, би ли дошъл тук за момент?
Каза го настойчиво, молбата му приличаше по-скоро на заповед. Антон усети това, но не прекъсна заниманията си. Същото стори и Клейв. Ако Образования има нужда от помощта им, щеше да я получи.
Гавинг се пъхна между Лори и Образования. Отзова се с готовност, тъй като новините от Миния го бяха стреснали и той се нуждаеше от известно време, за да събере мислите си.
Образования посочи към панела за управление.
— Виждаш ли червената рамка, която мига около тази цифра?
— Разбира се.
— Червеното означава тревога. Тази цифра обозначава концентрацията на въздуха в кабината. Как се чувстваш? Усещаш ли приближаване на алергичен пристъп?
— Честно казано, бяха забравил за алергията — въздъхна Гавинг и насочи внимание към реакциите на тялото си. Ушите и синусите не бяха особено добре, очите му смъдяха… — Може би…
Жълтата цифра стана по-малко от единица.
— Чирак, ти да кажеш нещо?
— Оправяй се сам, Джефър — жлъчно отвърна Лори.
— Нали си Учен?
— Х-м…
— Какво означава това, Образовани?
— О, извинявай, Гавинг. Навън няма въздух. А този, който дишаме вероятно изтича навън, във… Вселената. Знаеш, че когато съм объркан, искам твоето мнение… Може би ще дадеш някаква идея.
Гавинг направи усилие да възприеме това, което чу.
— Но Клейв каза, че…
— Не знам какво ти е казал, но то едва ли има нещо общо с простия факт, че КАРМ е почти на четиристотин години и всеки миг може да се разпадне.
— Като онези велосипедни чаркове, а?… А какво ти е мнението за Чирака?
Лори сви устни под преценяващите им погледи, очите й бяха заковани в лицето на Гавинг.
— По-добре попитай какво е нейното мнение за нас — усмихна се Образования.
Не се наложи.
Гавинг гледаше потрепващото лице на Лори и мълчеше. Дали все още разчита на сребърния мъж? Ако се съди по изражението й — едва ли…
— Питам се дали ще си направи труда да ни спаси — промърмори той. — Ние със сигурност ще загубим прекалено много време, за да се справим сами…
Образования кимна и се извърна към Чирака:
— Лори, ако Учения беше тук, щеше ли да намери начин да ни спаси?
— Сигурно, но едва ли би го сторил!
— Значи Кланс би жертвал КАРМ? — попита Образования и на лицето му се появи недоверчива усмивка.
Тя сви рамене, усети въжетата около тялото си и се отпусна.
— Вероятно би го спасил… Стига да е възможно.
— Как? — попита Образования, не получи отговор и добави: — А ти можеш ли да ни спасиш?
Извивката на веждите й се стори очарователна на Гавинг.
— Налага се сам да се справяш с опасността — въздъхна Лори. — Тя не е толкова голяма, колкото ти се струва в момента… Ако, разбира се, помниш това, което Учения ти е разказвал за газовете…
— За газовете съм слушал и от двамата Учени… Но какво от това? Май беше нещо, свързано с кислорода… Да, сетих се… В резервоарите има кислород, докато водородът е изчерпан… КАРМ разлага водата на двете съставки на горивото. Едната съставка е кислород: това, което дишаме. Значи няма да умрем от задушаване; поне за известно време…