— Не.
Сърцето на Образования пропусна един такт.
— Имаме запас от вода — бързо се овладя той. — Тя не може ли да бъде разделена за гориво?
Гласът прозвуча с доста голямо закъснение:
— Ако интензитетът на слънчевата светлина се запази на сегашните си стойности, не след дълго ще разполагаме с достатъчно гориво за обратния път. Междувременно бих могъл да използвам гравитацията на масата, която е почти на курса ни…
— Това не е ли Голд?
— Моля за повторна формулировка.
— Имам предвид масата пред нас… Тя не се ли нарича Светът на Голдблат?
— Да.
Образования натисна бутона миг преди да избухне в смях.
— Господи, пътуваме към Голд! Дано да доживеем!…
Шепотът наоколо ставаше досаден. Също като въздуха, който пък сякаш се превръщаше в ледени игли. Гласът, който звучеше от стените, превърна обяда в истински кошмар.
— Гавинг, кажи им за налягането — въздъхна Джефър, усетил, че време за отделни обяснения с Клейв просто няма.
— Мога и аз да го сторя, тъй като по-добре зная какво става — предложи услугите си Лори.
— В никакъв случай! — ужасено я погледна Образования. — Нали веднага ще решат, че ти си виновна за изтичането!
— Диваци!
— Не съвсем, на тяхно място всеки би помислил това…
И ти ли, безмълвно попита тя.
Гавинг започна да обяснява. Говори им дълго и подробно, описа и намеренията на Образования…
Джефър го изчака да свърши и отново натисна белия клавиш:
— Приказывать „Глас.“ Откри ли откъде изтича въздух?
— Не, но въздухът продължава да изчезва.
— Ще живеем ли достатъчно дълго, за да се завърнем в Мъгливия пръстен?
— Не. Програмирах най-краткия курс, но той ще продължи двадесет и осем часа. След десет часа обаче въздушното налягане ще стигне смъртоносно ниво. Стойностите са приблизителни.
Лори не можеше да си спомни колко е дълъг един час. Какво значи десет часа? Нали преди изстудяването на кабината срокът беше седем? Дали Гласът е отчел този факт? Понякога правеше досадни, дори глупави грешки…
— Покажи на дисплея проверените срещу изтичане зони! — заповяда тя.
Върху оцветената в жълто диаграма на кабината се разпростряха зелени рамки, обхващащи приблизително две трети от вътрешността. Извън тях мигаха червени чертички.
— Това са сензорите, излезли от строя — поясни Лори, после заповяда: — Глас, започни корекция на курса.
— Глас! — побърза да се обади и Джефър. — Главният двигател да не се използва при никакви обстоятелства!
— Включвам веднага след достатъчен приток на гориво — обяви Гласът. — Десет секунди. Девет. Осем…
— Всеки да се хване за нещо! — извика Джефър.
Бунтовниците, които все още не бяха приключили с обличането, побързаха да прекратят заниманията си. Гигантите от джунглата достигнаха задната стена и се уловиха за куките.
— Две, едно, старт!…
Включиха се само помощните двигатели. КАРМ вдигна нос към Мъгливия пръстен и остана в това положение, докато се задействаха и моторите на кърмата. Те работиха само няколко секунди. Щяха да минат много близо до Голд — огромна спираловидна вихрушка, чиято периферия вече беше под тях.
Ако Марк не беше вързан и ако се беше включил главния двигател, той с положителност щеше да стане господар на кораба, помисли си с въздишка Лори. Никой от останалите не би могъл да мръдне от огромното ускорение. Това трябва да се запомни… По всичко личи, че Джефър не е разгадал докрай функциите на командното табло и не знае, че ускорението може да контролира чрез просто докосване до върха или дъното на съответния правоъгълник.
Но междувременно трябва да се открие пробойната… Лори бе решила непременно да я намери преди Джефър.
Глава двадесет и първа
Напред към Голд
„Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата.“
Отговорът дойде почти веднага, чист и ясен през вакуума, явно от близко разстояние. КАРМ се намираше извън Мъгливия пръстен и за пръв път от бунта насам Кенди го чуваше с такава сила.
„Състояние?“, изстреля въпрос той.
Двигателите са в ред. Гориво няма: бяха останали само няколко чаени лъжички. Добър запас от вода. Преобразователите на слънчева светлина работят. Акумулатори — заредени, но с тенденция към изтощение поради превръщането на водата в течен водород и кислород. В условия на вакуум слънчевият поток от T3 е стабилен. Гориво щеше да има.