Така и стана. КАРМ изпрати потвърждение.
Получи се! Това му даваше възможност да ги опознае и анализира, преди отново да изчезнат… Беше чакал този момент цели петстотин и дванадесет години!
Студът измъчваше гигантите от джунглата. Антон, Деби и Илза се сгушиха заедно в трепереща топка, увита с допълнителните наметала.
Другите понасяха студа сравнително по-леко. На всеки от тях се падна по едно допълнително пончо, с изключение на Марк. Оказа се, че две остават в резерв. Джини разкъса едното, нави го около врата на Марк и набута краищата му под ръба на скафандъра.
— Удобно ли ти е?
Сребърният мъж не даваше признаци на притеснение, въпреки въжетата, които го притискаха към креслото.
— Добре съм, благодаря.
— Достатъчно дебел ли е този костюм?
— По-добре помисли за себе си, жено, виж се как трепериш. Костюмът ми има устройство за регулиране на температурата, също като КАРМ. Дай този шал на някой друг…
Джини се усмихна.
— Разбира се, с шлем на главата щях да се чувствам още по-добре — добави Марк. Всички се засмяха, сякаш бяха чули остроумна шега. Беше съвсем ясно, че ако изтичането на въздух не се прекрати или Лори опиташе да ги погуби, Марк ще загине като всички останали…
Образования си направи нещо като факла от ивица плат, напоена в мазнината на птицата-сьомга. Понечи да я запали, но после забеляза мъглата пред лицето си. Издишваше бяла пара. Огледа се и видя, че такава пара излита и от всички останали, с изключение на мъртвия Хорс. Сякаш пушеха тютюн.
— Всеки да диша към мястото, от което според него излита въздуха! — нареди той. — Следете посоката на дъха си. Не, Джаян… Няма смисъл да се занимаваш с вратите. Гласът вече ги е проверил със своите сензори.
Лори протегна ръка към таблото за управление.
— Увеличавам влажността… водата във въздуха — поясни тя. — По този начин ще се образува повече мъгла.
Крушенците енергично се заеха да търсят пробойната, която жълтата диаграма не успяваше да покаже. Образования се отпусна на лакти и колене и запълзя между креслата. Заобиколи мъртвия приятел на Гавинг и започна да духа към мястото, където се съединяваха пода и предната стена.
— Открих го! — извика Мерил. — Тук, около прозореца-екран!
Гражданите припълзяха към рамката и започнаха да духат. Светлата мъгла действително се устремяваше натам, към мястото където екранът беше закрепен за корпуса. Горният ляв ъгъл не беше уплътнен.
— Продължавайте да търсите! — заповяда Лори. — Може да има и други места.
Насочи се към задната стена, следвана от Гавинг.
— Как мислиш, ще успеем ли да запушим отвора? — попита той.
В същото време Гласът започна обратното броене и Лори изчака включването на спомагателните двигатели. Купчината гиганти от джунглата се блъсна в задната стена, но не се разпадна. Илза се изкикоти. Вероятно все още беше под въздействието на упойката.
Двигателите угаснаха и Лори отвърна на въпроса:
— Може би. Но ще ни трябват съдове, които задържат вода.
— Меховете!
Откриха три. Мерил ги събра, а Джаян и Джини продължаваха да духат срещу страничните илюминатори, които явно си бяха наред. Гавинг и Миния бавно обхождаха рамката на сводестия прозорец, духаха срещу нея и наблюдаваха. Мъглата изчезваше през една от дъгите, дълга колкото ръката на Образования.
Лори завъртя някакъв кран. От задната стена протече кафеникава мътилка, която бързо се втвърди в постоянно нарастваща сфера.
— Кал! — намръщи се от отвращение Мерил.
— Това е вода — поясни Лори. — Но КАРМ разлага на водород и кислород само чиста вода, без утайките. Те се отстраняват благодарение на специална система за източване и слава Богу, че е така…
— Но това нещо не става за пиене! Трябваше да вземем водата на Миния…
— За този проблем ще мислим, ако живеем достатъчно дълго, за да ожаднеем…
Лори отвори един от Меховете и го подложи под гъстата кафеникава струя. Мерил се намръщи. Сега всички мехове бяха мръсни.
Дали калта ще запуши процепа?, запита се Лори докато мъкнеше пълния мях към екрана. Сега Образования спокойно би могъл да се справи и сам, но тя искаше да вземе участие в операцията.
Вдигна ръце и изстиска калната полузамръзнала вода край рамката на сводестия прозорец.