— Влизайте, влизайте. — Ирмак посочи с дебелата си ръка към двата стола пред бюрото. — Сядайте. Отдавна не си идвал да ме видиш, Кемал. Но сега ти прощавам, понеже ми водиш клиент. — Той се взря одобрително в младежа и на тлъстите му бузи се оформиха трапчинки, когато му се усмихна широко. — Ах, ти, млад дяволе, станал си по-хубав от всякога. — Погледът му се премести на Алекс. — Та, какво мога да направя за вас? Кемал каза, че искате специална услуга и разполагате с нужните средства, за да я заплатите.
— Искам да открия един човек.
— Няма проблем. — Ирмак се изкиска. Той хвърли на Кемал закачлив поглед. — Аз изпълнявам всякакви желания, нали така, Кемал?
Кемал кимна.
Ирмак засмука наргилето си.
— Винаги съм вярвал, че Аллах е създал мъжа на земята, за да получи той всичко, каквото пожелае и съм натрупал богатството си, изпълнявайки неговите желания. Може да се каже, че съм като някогашните доставчици на робини за кралските сараи. — Той въздъхна. — Как завиждам на ония мъже. С каква власт само са разполагали. Тогава са можели да позволят всякакви удоволствия, без да се тревожат за закона. Самите те са били Законът.
— Нямам нужда от проститутка.
— Търси Циганина — каза Кемал.
Ирмак се намръщи и устните му се свиха, когато всмукна дълбоко от наргилето.
— Никога не съм чувал за него.
— Ще ви предложа достатъчно голяма сума, за да напрегнете паметта си.
— Казах, че не го познавам. — Тонът му стана раздразнителен. — Не съм доволен от теб, Кемал. Каза ми, че водиш клиент.
Кемал вдигна рамене.
— Той ти предлага пари.
Алекс каза:
— Не е необходимо да ме водите при Циганина. Исках само да знам как да го намеря.
— Махайте се! — Ирмак ги пропъди с ръката, която не държеше наргилето. — Нищо не знам.
— Кемал казва, че знаете. Кажете си цената.
— Нямам це… — Ирмак внезапно млъкна и придоби пресметливо изражение. — Вашите предложения са безразсъдни. Кемал ми каза, че имате много пари. — Изведнъж той се засмя благосклонно. — Не мога да ви помогна да намерите този Циганин, но може би ще се споразумеем за нещо друго. Вие сте чужденец в нашия град, а чужденците са винаги самотни. — Той се наведе напред. — Били ли сте някога нашето чудесно заведение?
— Никога не съм имал тази чест — каза иронично Алекс.
— Това е нещо, което просто не можете да си представите. Също като някогашните хареми. Изящна обстановка, сладки благовония, сатенени възглавници. — Чертите очи на Аднан блестяха като малки лъскави стафиди, почти потънали в мазното му лице. — А имам и най-модерни лекарства за стимулиране на желанието, докато малките ми красавици умират от нетърпение да задоволят своите господари.
Алекс усети тръпка на отвращение, докато гледаше мъжа. Кемал беше прав, сводникът изпитваше удоволствие от това, което прави.
— Не ме интересува вашият…
— Не прибързвайте. За вас имам нещо специално. — Аднан заговори приглушено. — Прекрасно младо момиче с дълга златна коса и кожа като кадифе. Мелис има малки хубави гърди и едва започва да се окосмява долу. — Ирмак спря, преди да произнесе тържествуващо. — Само на единадесет години е и още е почти девствена. Къде може да…
— Господи! — Алекс се потресе от отвращение. Скочи рязко на крака и заобиколи бюрото. — Не искам да използвам никоя от жертвите ти, кучи сине. — Той завъртя стола настрани, измъкна наргилето от ръката на Аднан и издърпа шнура от рубиненочервената стъкленица. — Но искам да узная как мога да намеря Циганина. — Натисна с коляно слабините на Ирмак, като вложи цялата си тежест. Без да обръща внимание на болезнения му писък, Алекс омота блестящата, обсипана със златисти маниста връв около врата на Ирмак и здраво я стегна. Ирмак започна да издава гърлени звуци, пухкавите му пръсти се опитваха безуспешно да го освободят.
— Искам да науча всичко. — Алекс усука примката още веднъж и тя се вряза още по-дълбоко в тлъстата плът.
Ирмак отвори уста и оголи зъбите си.
— Говори — каза меко Алекс.
— Аз… не мога… аз… — Връвта отново се затегна и пресече безпомощните хъркания на Ирмак.
— Наистина сте много добър, Каразов. — Кемал се взираше със студено любопитство в затегнатата примка около гърлото на Ирмак. Изтегна се лениво назад и прехвърли крак през облегалката на стола си. — Но ще ми позволите ли да отбележа, че той не може да говори с това около шията си?
— Може да кима. — Алекс се изсмя жестоко в посинялото лице на Ирмак. — Ще си поговорим ли?