— Най-малкото, много скъп.
Кемал замислено повдигна вежди.
— Има един клуб, в който оркестърът свири страхотен американски рок. Обичам американския рок. С моя уокмен постоянно слушам Брус Спрингстийн. Той е велик музикант. Самият аз съм велик музикант, затова и го разбирам.
— Рок. Точно това очаквах да чуя в екзотичния Истанбул.
— Ще ти хареса. Имай ми доверие. — Кемал притвори очи и дългите тъмни ресници премрежиха погледа му. — Но за мен всяка минутка е ценна. Тази седмица имам изпити и си жертвам заради теб времето за подготовка. Ще си платиш и за това, разбира се.
Алекс трябваше да го очаква. Ако продължаваха с това темпо, той можеше наистина да направи Кемал най-богатия мъж на земното полукълбо. Примирено въздъхна:
— Разбира се.
Челси и Кейтлин влязоха в асансьора и плъзгащите се врати безшумно се затвориха.
— Знаеш ли сега какво да правиш? — попита Челси. — След като онази мистериозна дама и аз напуснем тоалетната, ще изчакаш пет минути и ще отидеш към гишето за твоя полет. Там ще те чака Джо Натан с документите и ръчния ти багаж.
— Би трябвало вече да го знам. Толкова пъти ми го повтори.
— Извинявай. Предполагам, че съм малко назидателна.
Ако Кейтлин не беше толкова нервна, щеше да се засмее на подобно сдържано изявление.
— Джонатан ще ни чака във фоайето. Той реши, че за нас ще е по-безопасно да наемем някоя огромна лимузина за целия снимачен екип, за да можеш по лесно да се скриеш в тълпата. — Вратите се разтвориха и Челси излезе от асансьора. — А сега помни, че трябва да вървиш бавно и небрежно, езикът на тялото е най-важен, когато…
— Един момент, мадмоазел Вазаро. Бих искала да си поговорим. Аз съм Раул Далпре.
Кейтлин се закова на място и погледът й се насочи към съдружника на Ледфорд. Когато беше застанал край Краков, изглеждаше доста незабележителен, но сега излъчваше съзнание за мощ и авторитет. Сивата му копринена вратовръзка блестеше като заскрежена на фона на безукорно скроения му тъмносин костюм. Леденостуден. Тази дума му подхождаше, осъзна тя. Бледо лице, хладни сиви очи, меки на вид, добре поддържани ръце…
Внезапно Джонатан се озова край тях.
— Обясних на мосю Далпре, че трябва да тръгваме за летището, но той настоя да те види, Кейтлин.
— Ще ви отнеме само минутка — каза Далпре.
— Не разполагаме и с минутка — каза рязко Челси, като стисна Кейтлин за ръката и я поведе през фоайето. — Не сте избрали подходящ момент. Хайде, Кейтлин.
— Можем да говорим, докато ви изпратя до колата ви. — Далпре тръгна редом с Кейтлин. — Разбрах, че сте отговорна за донасянето на „Вихрения танцьор“ във Франция, мадмоазел.
Джонатан бързо се намеси:
— Вече обясних защо…
— И че съдружникът ви, мосю Каразов, е напуснал Париж веднага след кражбата. Къде отиде той?
Кейтлин сви рамене.
— Не ми каза. Може би се е върнал в Швейцария. Там има къща.
— И не сте го попитали? Намирам това за странно. Ами ако се беше наложило да се свържете с него? — Далпре замълча, после каза меко: — Не е в дома си в Сен Базил. Лично аз проверих това.
— Не е ли? Е, убедена съм, че ще се обади. — Кейтлин ускори крачка, щом наближиха стъклените врати към улицата. — Алекс е доста непредсказуем.
— Мосю Андреас ми каза, че днес се връщате във Вазаро.
— Точно така — отвърна Кейтлин. — Имате ли нещо против?
— Не, освен ако не решите да изчезнете като мосю Каразов. — Далпре се изсмя студено. — Признавам, че това ще ме раздразни твърде много. Аз не…
— О, виж, вече товарят багажа ни в лимузината. — Челси побутна Кейтлин към улицата. — Трябва да проверим дали носачите не са пропуснали нещо.
Далпре ги последва до лимузината.
— Колата ми е съвсем наблизо. Защо не ви откарам до летището, мадмоазел Вазаро?
— Няма да е удобно. Вече съм уговорил да бъдем посрещнати от персонала на VIP, като пристигнем там — каза Джонатан. — Довиждане, Далпре.
— Изглежда, нямате търпение да се отървете от мен, мосю Андреас. — Далпре пусна тънка усмивка. — А, доколкото си спомням, не бяхте много сговорчив и когато се опитах да осигуря безопасността на вашата собственост. Може би трябваше да се вслушате в съвета ми.
— Може би. — Гласът на Джонатан прозвуча безстрастно. — Нямате ли си друга работа, вместо да разпитвате братовчедка ми? Освен „Вихреният танцьор“ има и толкова други откраднати творби на изкуството, които не сте успял да откриете.
Далпре се стегна.
— Не мисля, че вината е моя. Ръцете ми са вързани, докато не съществува по-тясна връзка между правителствата. — Той се обърна към Кейтлин. — Ще летите за Ница със самолета в два часа, нали?