— Но ти се намеси пръв?
Той поклати глава.
— Това нямаше да ми разреши проблема. Нямах желание Салазар да хукне по петите ми, затова изчаках докато Макмилън и Изборски откраднаха парите от него. Трябва да призная, че извършиха кражбата много умно и се измъкнаха с чисти ръце. Тогава двамата с Павел им откраднахме парите. — Той се засмя. — И отидохме в Швейцария.
— А те защо не ви последваха?
— Защото, когато напуснах Куонтико, взех със себе си всевъзможни документи, които съдържаха използваната от мен изобличителна информация, а също и моите заключения от тези факти. Направих трийсет и две фотокопия и ги депозирах в сейфове, пръснати по целия свят, като приложих инструкции, че в случай на моята смърт или безследно изчезване, трябва да бъдат незабавно разпратени до различни вестници и политици в САЩ и Съветския съюз. — Той се засмя злобно. — Също така адресирах едно много подробно писмо до Мануел Салазар.
— Умно. Трябвало е да те пазят, за да не се разорят или да бъдат убити от Салазар.
— Или пък от собствените си колеги, които не биха искали да се компрометират съответните им организации.
— Заговор, напълно достоен за теб, Алекс. Забавляваше ли се да дърпаш конците на всички тези хора?
— Забавлявах се, в интерес на истината. Да не би да очакваш, че ще го отрека? Та те ме използваха. КГБ ме използваше, ЦРУ ме използваше. Не мога вече да си спомня някой, който да не ме е използвал, за да постигне целта си.
— Бедният Алекс.
Той пое дълбоко дъх и каза спокойно.
— Не моля за съчувствие. Искам само да разбереш нещата. В моя свят всеки използва всички останали. Аз направих своя избор да напусна този свят, но Павел… той ми беше приятел, по дяволите.
— Значи ти ме използва, за да отмъстиш за него.
— Не съм предполагал, че и ти ще пострадаш.
— Но щеше да го направиш, дори да знаеше, че ще стане така.
Той замълча за миг.
— Когато всичко това започна, не ме интересуваше кой ще пострада, стига да успеех да пипна Ледфорд. Това ли очакваше да чуеш?
Тя внезапно осъзна, че не бе очаквала той да го каже. Не очакваше от него откровеност. Предпочиташе да й се извинява неубедително, да бъде по-мек от мъжа, когото познаваше през последните няколко месеца. Очакваше да получи гориво за поддържане на омразата и гнева си. Почувства неочаквана паника. Защо й беше необходимо допълнително да се зарежда с гняв? Тя бързо сведе очи.
— Точно това очаквах да чуя.
— Тогава си го признавам. Винаги си го знаела, Кейтлин.
Тя наистина се бе досещала за тази страна от личността му и все пак се беше оставила той да я помете. Напомнянето за това увеличи безпокойствието й.
— Както вече казах, бях заслепена и замаяна. Не си спомням точно какво съм знаела за теб и какво не. — Тя остави чашката си. — Какво успя да разбереш, откакто си тук? В Истанбул ли е Ледфорд?
— Агентът на Кемал от летището казва, че не се е мяркал.
— Ами доставчикът, за който ми говори, докато пътувахме насам?
— Циганина? — Алекс поклати глава. — Срещнахме се с един от неговите хора, Аднан Ирмак, но Кемал каза, че снощи той изчезнал, след като го посетих. Кемал не успял да разбере къде е отишъл.
— Тогава какво ще правим?
— Сега очаквам Кемал да ми позвъни.
— Може би Ледфорд няма да се върне тук, ако знае, че го търсиш.
— Имам предчувствие, че ще го направи.
— Разчиташ на предчувствията си? А къде е мястото на шумно разгласения ти талант?
— Никога не съм знаел как точно действа. Част от него се състои в чист анализ и предположения. Другата част… кой знае? Още откакто разбрах за къщата на Ледфорд имам чувството, че това значи нещо.
— Ние ли ще се редуваме да наблюдаваме къщата?
— Не, мен със сигурност ще ме разпознаят, а вероятно и теб. Кемал е уредил това с един от помощниците си.
— Кога ще видя този Кемал? Ти каза…
Кейтлин млъкна, тъй като телефонът върху масичката иззвъня пронизително.
Алекс вдигна слушалката.
— Ало. — Той слушаше известно време. — Разбрах. В единайсет часа. — Постави обратно слушалката. — Кемал. Помоли ме да се срещнем тази вечер. Ще опита да разбере къде се крие Ирмак.
— Крие ли се?
— Ирмак трябваше да ми се обади днес в хотела, за да ми съобщи местонахождението на Циганина, но не го направи. — Алекс леко се усмихна. — Явно, не желае да ме вижда пак. Кемал твърди, че пред покоите му на брега на Босфора обикалят двама бодигардове. Опасявам се, че не бях много търпелив с него при последната ни среща.
Кейтлин усети хладна тръпка, като видя изражението му. Беше му казала, че иска да го опознае, но не беше сигурна дали иска да познава точно този Алекс Каразов.