Кейтлин погледна надолу към подиума и сърцето й чак подскочи в гърлото. Всички музиканти, с изключение на тоя с барабана, бяха напуснали мястото си и на освободената сцена бяха поставени на разстояние една от друга три кушетки, застлани с алени възглавници. По дяволите, тя вече не беше дете. Нямаше причина да се чувства толкова нервна.
— Не е необходимо да гледате. — Кемал пусна ръката й и се изправи. — Ако можете да се удържите. Аз никога не успявам да го направя, но това е, защото обичам чувствеността. Ще ви видя отново след представлението. Ще се опитам да проникна в „Харема“, когато въвеждат жените. — Той тръгна надолу по стълбите към сцената в средата на залата.
Барабанът започна да бие в ритъма на пулсиращо сърце, а ехото отекваше из цялото помещение. Бледа розова светлина измести мрака и на подиума се качиха двама мъже. Те бяха млади, с атлетическо телосложение, красиви и съвсем голи.
Представлението продължи повече от час и включваше не само хомосексуални, но и хетеросексуални сношения. Всички мъже и жени бяха млади и привлекателни, а и несъмнено запалени от това, което вършеха! През цялото време Кейтлин се чувстваше очарована, едновременно увлечена и отвратена, и все пак безсилна да се извърне настрана. Това беше секс, но и не съвсем, по-скоро чувствен балет, трескав сън. Никакъв звук не наруши фантазията, мъжете край масите стояха мълчаливи в тъмнината, а във въздуха се долавяше някаква съпричастност.
Тя се опитваше да не гледа към Алекс, но няколко пъти по време на представлението сама усети погледа му върху себе си и не можа да се удържи да не го погледне. Той се взираше напрегнато в брадатия мъж, чието лице в момента бе заровено между бедрата на мулатката със златиста кожа.
Бузите на Алекс бяха хлътнали, ноздрите му се разширяваха леко при всяко вдишване. Погледът му внезапно пробяга по лицето й и тя почувства тръпка на желание, щом срещна блестящите му от възбуда очи.
Той се усмихна леко, като забеляза и разтълкува изражението й.
— Вълнуващо, нали? — Гласът му беше нисък, почти гърлен, със славянска интонация, тъй добре позната й от времето, когато заедно се отдаваха на забавленията, които сега наблюдаваха.
— Да. — Кейтлин преглътна и отмести поглед. Той познаваше твърде добре реакциите й, за да се опитва тя сега да отрича горещата вълна от възбуда, обхванала утробата й. Все още чувстваше погледа на Алекс върху лицето си, но избягваше да го погледне отново. — Бих искала Кемал вече да се завърне.
— Скоро ще дойде — каза Алекс. — Програмата ще свърши след десетина минути. Онази дребна червенокоса жена и едрият мъж са изключително еротична двойка, нали?
Очите й се спряха на косматия гигант, застанал зад коленичилата на кушетката жена. Удар на барабан отбелязваше всяко негово проникване и отдръпване от дребното й приведено тяло, а тя мърмореше нещо трескаво и нечленоразделно, докато движеше напред-назад бедрата си.
Удар.
Проникване.
Удар.
Отдръпване.
Удар.
Проникване.
Още по-силно.
Още по-бързо.
Още по-енергично.
Глухият звук от потупващите длани на музиканта върху опънатата козя кожа на барабана.
Глухият звук от сблъсъка между мускулестите бедра на мъжа и меките хълбоци на жената.
Кейтлин чувстваше как гърдите й набъбват и ръката й трескаво стисна подобната на лале чашка кафе върху масата пред нея. О, небеса, тя почти го усещаше. За миг се почувства на мястото на жената, коленичила върху кушетката. Изведнъж й стана трудно да диша. Сърцето й се блъскаше яростно в гръдния кош. С усилие на волята отдели поглед от еротичната сцена.
— За какъв „Харем“ говорехте с Кемал? Това останалата част от легендата ли е?
Алекс кимна.
— „Златната клетка“ в Топкапъ е била разположена срещу харема. — Той посочи към една врата, граничеща със сцената. — Тази врата води към стаите на мъжете и жените от „Харема“. Това е всъщност бордей, но никой не може да влезе в него от другаде, освен от „Кафас“. Почетните гости наблюдават представлението и след това отиват в бордея. Има също и няколко празни апартамента, крито се дават под наем за час или за цялата нощ.
— Невероятно.
— По-скоро удобно — поправи я Алекс. — След подобна оргия на сцената едва сдържаш желанието си. — Той помълча. — Нали, Кейтлин?
Слава Богу, представлението на подиума вече привършваше. Тя успя да си наложи безизразен вид, когато се обърна да го погледне.
— Защо държеше да видя това? За да ме пречупи?
— Да.
— И предполагаш, че ще се хвърля в леглото ти веднага, щом се върнем в къщата?
— Не съм толкова глупав.
— Или пък си мислел, че ще опитам в „Харема“.