Той се усмихна слабо.
— Ако нещата бяха малко по-различни, щях да бъда съвсем сигурен, че ще предпочетеш „Харема“.
Тя бързо извърта поглед.
— Не ми подейства особено.
— О, подейства ти. Виждам как тупти пулса на слепоочието ти. Цялата си разгорещена и възбудена и адски ядосана, че аз го знам.
— Това няма нищо общо с теб.
Едно неопределимо чувство пробягна по лицето му, след което той се усмихна самоиронично.
— Достатъчно си проницателна, за да знаеш, че съм егоистичен тип. Не можем да продължаваме да живеем в една къща, ако си постоянно враждебна към мен и сексът е може би единственото, с което да те укротя. Никога не е излишно да подготвиш терена.
Би трябвало да гледа встрани от него. Знаеше колко убедителен може да бъде Алекс, особено ако се постарае. Най-накрая успя да откъсне поглед от лицето му и го зарея отново към сцената, за да установи, че представлението е свършило.
— Мисля, че е по-добре… ето го и Кемал. — Тя изпита огромно облекчение, когато видя как Кемал прескача по две стъпала наведнъж, докато идваше към тях. Искаше вече да се махне от тук. Чувствената атмосфера беше нарушила самообладанието й, а тя имаше нужда отново да се вземе в ръце.
— Ирмак? — попита Алекс, когато младежът спря до масата им.
Кемал поклати глава.
— Тази вечер го няма. Но все още е в града. Мелис каза, че тази сутрин е идвал в „Харема“.
— Мелис… — Алекс се намръщи, опитвайки да си припомни къде е чувал това име.
— Нали си спомняш Мелис? Единадесет годишна, със златна коса. — Той посочи към мъжете, които се стичаха вкупом към вратата за харема. — Тази вечер тя доста ще се потруди.
— Единадесет годишна? — На Кейтлин й призля. — И деца ли държат тук? Не можем ли да направим нещо?
— Може би — каза Кемал. — Но не и тази вечер. Няма да се случи нищо по-различно от това, което и тя, и останалите вече са преживели.
— Ужасно е, че могат така да използват деца.
— Не просто ужасно, това си е направо смъртна присъда.
— Какво!
— През ден преглеждат проститутките, за да предпазят от зараза клиентите и те да продължат да идват. — Кемал помълча малко и добави тихо: — Но Аднан не би и помислил да създава неудобства на посетителите, като подлага самите тях на тестове. В тези времена на СПИН, колко време мислите, че ще издържат проститутките на Аднан?
Алекс се изправи, свали си халата и хвърли няколко банкноти на масата.
— Защо да не отидем отново в къщата на Ирмак?
Кемал поклати глава.
— Мелис казва, че той не е там. Освен това, ти искаш да хванеш Циганина, преди да убиеш Аднан. Може би той просто се укрива, докато разбере къде е Циганина, за да ти каже. — Щом забеляза уплашеното лице на Кейтлин, отправи й ослепителна усмивка. — Но ние май плашим тази хубава жена. Нека прекратим тъжния разговор. — Той подаде ръка и й помогна да се изправи на крака. — Елате, ще ви придружа до вкъщи.
— Наистина ли?
Кемал свали халата си и го захвърли на възглавниците, за да остане само по джинси и бяла пухкава фланелка.
— Ще пием кафе и ще ви разказвам за всички онези места, които трябва да разгледате в моя град. — Той щракна с пръсти. — Не утре сам ще ви разведа.
— Не съм дошла тук за разходки, Кемал.
— Но какво друго да правя, докато открия Аднан? И понеже ви намирам много красива, няма да ви взема никакви пари. — Кемал погледна към Алекс и великодушно добави: — И ти можеш да дойдеш, ако искаш.
Алекс отвърна сухо:
— Колко мило, че се сети и за мен.
— Да, така е. — Кемал му се усмихна широко. — Особено, след като ми даде да разбера, че нямаш намерение да ме оставиш да покажа на тази хубава жена какъв великолепен любовник съм.
— Много си проницателен.
— Не се тревожи. — Кемал махна безгрижно с ръка. — Имам нужда от парите ти. Обещавам, че никога няма да й покажа какво всъщност губи.
Устните на Алекс потрепнаха.
— Благодаря ти, но не мисля, че е благоразумно да правим обиколки на града. — Той се обърна към Кейтлин. — Както и да е, едва ли съзнаваш какъв комплимент ти прави той с това безплатно предложение. Никой не държи толкова на парите като Кемал.
— Абсолютно вярно. — Младежът хвана Кейтлин под ръка и леко я побутна към изхода. — А сега се връщаме във вашата къща. Живея тук наблизо на „Улицата на майсторите на чалми“, но при мен има хлебарки. А дамите мразят хлебарки.
— Да, така е.
— Аз също, но наемът е малък. Ще се отбием само да си взема китарата и после ще ви посвиря.
— Нещо нямам настроение за веселба.
Кемал кимна разбиращо.
— Все още сте натъжена заради децата. Но в момента няма как да им помогнете, затова не бива да мислите за тях. Наслаждавайте се на мига.