— А ти би ли могъл да го правиш?
Кемал я изгледа замислено и изведнъж й заговори на „ти“.
— Да. Съжалявам, че ме мислиш за безчувствен, но много отдавна съм се научил как да потискам тъгата си, докато дойде време за действие. — Той се усмихна. — Чака те голямо изпитание. Освен всичко и ще ти попея. — Той зае съответната поза, с наведени колене, прокарвайки небрежно пръсти по струните на въображаема китара. — За теб ще изпея „Роден в САЩ“.
— Добър певец ли си?
— О, да — каза Кемал сериозно. — Аз съм върховен музикант. Почти толкова добър, колкото Брус Спрингстийн. В секса съм по-надарен, но с китарата са необходими много упражнения, за да постигнеш съвършенство.
Кейтлин се разсмя.
— Все пак и при двете трябва да знаеш кои струни да дръпнеш. — Думите се изплъзнаха от езика й, преди да ги осмисли. Тя погледна крадешком към Алекс и видя, че той се усмихва леко, с разбиране. Бързо извърна поглед към Кемал. — Алекс ми каза, че работиш за ЦРУ.
— Понякога. Аз съм студент в Университета. — Черните му очи заблестяха. — Следвам философия.
Кейтлин поклати глава.
— Би трябвало да се досетя.
Въздухът беше свеж и малко хладен, сякаш есенен, когато излязоха от „Златната клетка“ и поеха по извитата уличка.
— Сократ също е бил почитател на чувствеността — заяви Кемал. — Както и повечето гърци. Но те ценели мъжката красота много повече, отколкото женската, което не е било съвсем справедливо. Аз съм доста по-демократичен. — Той се обърна към Алекс. — Ще дойдеш ли с нас утре?
— Не нито пък Кейтлин. Казах ти, че не е благоразумно.
Кемал се втренчи в лицето на Алекс.
— Искаш да кажеш, че не е безопасно. Нещо застрашава ли я?
— Ледфорд.
— Това е много лошо. — Изведнъж лицето му просия и той леко се поклони на Кейтлин с наведена глава. — Но не бива да се тревожите, прекрасна госпожо, обещавам да обмисля и преодолея тази трудност.
И докато гледаше изумена решителното му лице, Кейтлин разбра, че Кемал ще сдържи обещанието си.
В следващите няколко часа Кемал доказа, че е наистина такъв върховен музикант, за какъвто се представяше. Умението му да свири на китара обаче бе засенчено от забележителния му баритонов глас. Щом влезе в къщата им, той седна на пода и започна да ги забавлява с рок песни, анекдоти и пикантно — духовити истории из своя градски живот. Кейтлин откри в него любопитно съчетание между момчешки чар и сурова житейска мъдрост. Нещо в него безусловно я привличаше. Алекс, напротив, бе необичайно мълчалив.
Беше вече към три сутринта, когато Кемал прибра грижливо китарата си в калъфа и стана на крака.
— Трябва да си ида в къщи, да взема душ и да се преоблека за училище. Днес ще ви спестя обиколката из града, но утре ще ви взема още в шест сутринта.
Кейтлин премигна.
— Мен ли ще вземеш?
— Разбира се. — Той тръгна към вратата. — Обещах да ви покажа моя град.
Алекс се сепна.
— А аз пък казах, че е много опасно.
— И точно затова ще тръгнем призори. — Кемал се обърна, щом стигна до вратата и се усмихна. — Така ще приключим с маршрута, преди другите да са се размърдали.
Кейтлин поклати глава.
— Навсякъде ще е затворено.
— Аз имам приятели. Ще намеря, начин да отворя заключените врати. — Той отново се извърна към Алекс. — Най-късно до девет ще ти я доведа невредима. Става ли?
— Не — каза Алекс.
— Да — отвърна едновременно с него Кейтлин.
Алекс ядосано я изгледа.
— Това не ми харесва, по дяволите.
— Мисля, че ще бъде безопасно. Ти каза, че от летището насам не са ни проследили. — Тя се обърна към Кемал: — Ще те чакам в шест.
Сияйната усмивка на Кемал отново проблесна и в следващия миг вратата се затвори зад него.
— Защо? — нахвърли се срещу нея Алекс.
Тя избягваше да го погледне?
— Намирам Кемал за забавен. Никога досега не съм виждала толкова въодушевен и сърдечен човек.
— Не ставай глупава. Той е един изпечен, малък негодник.
— Е, тогава значи ще знае как да ме пази, нали? Освен това, мисля, че снощи нямаше да ме заведеш в „Кафас“, ако си знаел, че съществува някаква опасност.
— Ти не ми даде право на избор. Не е сега времето за обикновени туристически разходки.
Туристическите обиколки не я интересуваха ни най-малко. Просто нямаше намерение да седи затворена в една къща с Алекс цели двайсет и четири часа. Онези мигове в „Кафас“ ясно й бяха показали колко е уязвима по отношение на него.
— Може би просто споделям философията на Кемал за насладата.
— Тогава ще дойда с теб.
— Не! — Алекс учудено я изгледа при този яростен отказ и Кейтлин бързо се обърна, за да тръгне към спалнята си. — Не искам да идваш с мен.