— Остави това. Имаш достатъчно работа — Погледът на Мариса попадна на двамата мъже, работещи в другия край на лехата. Жак май беше прав, помисли тя. Никой от тях не се движеше в плавния, отмерен ритъм на останалите работници на полето и повечето време двамата се смееха и си говореха, вместо да берат. Високото момче със сламена коса приличаше на англичанин и вероятно беше във ваканция. Другият бе по-възрастен, може би в началото на трийсетте, нисък, набит и мургав.
— Е, мисля, че ще се справя по-добре от тях, Жак. Съвсем явно е, че нямат желание да се поизпотят.
— Ще ги раздвижа аз тях. — Жак стисна мрачно устни и тръгна надолу по хълма. — Ще трябва да се поизпотят, независимо дали им харесва или не.
Той им подвикна:
— Ей, Кембро, да не мислиш, че това е градинско увеселение? Ние тук берем цветята, а не ги миришем.
Високото момче със сламена коса го погледна виновно и започна бързо да бере.
— Също и ти, Ферацо — извика Жак към по-възрастния мъж. — Искаше тази работа. Тогава я върши.
Ферацо повдигна глава да изгледа Жак и оголи зъби в небрежна усмивка. Погледът му пробяга по Мариса и Питър, застанали на хълма. Огледа ги бавно и спокойно и чак тогава се наведе над оранжево-червените цветове на гераниума.
Късно следобед същия ден Ферацо позвъни на Ледфорд в парижкия му апартамент.
— Мисля, че днес един ме снима. Онзи, Московел, дето живее в селото — каза Ферацо, щом Ледфорд вдигна слушалката. — Това не ми харесва.
— Дали е заподозрял нещо?
— Не, той снима навсякъде.
— Тогава не се тревожи толкова. — Ледфорд се облегна на стола си. — Това ли е всичко?
Ферацо продължи с войнствен тон.
— Не, хич не ми харесва, дето трябва да се потя из това поле и да слушам празни приказки. Вече цяла седмица се мотая тук. Нямаме уговорка да работя като фермер.
— Само още малко. Какво прави оная жена от Вазаро, откак се е върнала?
— Не се е връщала.
Ледфорд бавно се надигна в креслото си, сякаш нещо го прониза.
— Какво искаш да кажеш, как не се е връщала? Тя напусна хотела преди четири дни и взе самолета за Ница.
— Ами, не е идвала тук. Само снимачният екип и Московел и…
— Защо не си ми казал, че не се е върнала във Вазаро?
— Мислех, че знаеш. — Гласът на Ферацо стана отбранителен. — Прати ме тук, в случай че тя се завърне.
Алекс беше пратил някого да я заведе при, него в Истанбул, за да бъдат заедно. Беше взел инициативата в свои ръце и бе успял да измами едновременно Ледфорд и хората му. Как ли сега им си присмива? Мислите на Ледфорд започнаха да се връщат назад във времето към онзи позорен период в Куонтико и в душата му се разбунтува ярост.
След това потресението му се превърна в толкова силна болка, че едва беше в състояние да мисли. Почувства се предаден. Как можа Алекс да му причини това? Беше позволил на онази мръсница да застане между тях и възвишената им великолепна игра. Ясно защо бе потънал сякаш в земята и Циганина не бе успял да го открие цели два дни. Сигурно в този момент се натиска с оная мръсница. Ледфорд беше вдигнал възпиращо ръка, когато можеше в същото време да нареди на Ферацо да го убие, а ето как му се отплащаше сега.
Той процеди през зъби:
— Ама че си тъпак, по дяволите. Исках да знам абсолютно всичко за жената.
— Не съм тъпак. Не знаех, че ти… да оставам ли сега във Вазаро?
— Какво? — Ледфорд се опита да разкъса гъстата пелена на болката, за да може да разсъждава. — Откъде се обаждаш?
— От селската аптека.
— Кажи ми телефонния номер и чакай там. Ще ти се обадя пак.
Ледфорд записа номера и затвори слушалката.
Кейтлин Вазаро. Беше виждал снимките й във вестника от тържеството във Версай, но си спомняше само смътния образ на висока жена с нежни черти на лицето. В началото беше просто пионка, но сега придобиваше все голяма тежест. Не беше си останала примряла от страх там, където й бе мястото след неговото предупреждение. Сигурно и самата тя е взела най-дейно участие в тази измама. Всичко беше по нейна вина. Бе се възползвала от разклатеното душевно равновесие на Алекс след смъртта да Павел, за да го прелъсти, да се опита да го отклони от неизбежната му схватка с Брайън. Тя беше причината за измяната на Алекс…
Той протегна ръка към телефона, но след това я отпусна. Ще остави това настрана. Ще опита да се изолира от него. Най-напред трябва да си свърши работата в Лувъра. Не бива да действа импулсивно, когато залогът е толкова голям. Откакто Алекс се бе завърнал в живота му, той беше забелязал, че му е все по-трудно да се абстрахира от чувствата си и добре съзнаваше опасността. Щом само успееше да се освободи от тези емоции, ясно виждаше, че е неразумно да упреква Алекс в измяна, след като е нямал и представа какво му е подготвил Брайън в случай, че издържи проверката. Тази неразумност едва не го бе унищожила като момче, но сега вече твърдо я беше овладял.