— Ти вече си започнала.
— И аз мисля, че съм започнала, нали? Процесът на елиминиране на вероятностите рядко е удовлетворителен. Показах на уредника снимките от надписа и той каза, че писмеността му изглежда смътно позната.
— Наведи си главата напред. — Гласът му звучеше съвсем отблизо. Бе застанал точно зад стола й.
— Какво?
Той не я изчака да му се подчини. Ръцете му бяха вече на тила й, а силните му пръсти я масажираха, докато палците разтриваха врата й нагоре-надолу.
Тялото й се стегна, всички мускули се втвърдиха.
— Не така — каза той строго. — Само се опитвам да ти помогна. Затвори очи и се отпусни. — Връхчетата на палците му потъваха дълбоко в сухожилията на шията й и тя усети как през тялото й минава приятна вълна след явното отслабване на напрежението. Отпусна се сладостно върху възглавниците на креслото.
— Той каза ли къде мисли, че ги е виждал?
Тя притвори очи и тъмнината, в която потъна, направи удоволствието от допира му толкова интензивно, че с голямо усилие на волята си припомни за какво всъщност бяха говориш преди това.
— Не, той каза, че ще помисли отново. Утре ще се обадя да проверя.
— Не мислиш ли, че малко го притесняваш?
— Не е толкова голямо притеснение да му напомня, че трябва да помисли.
— Ами ако и утре не се сети?
— Ще му се обадя вдругиден.
— И на следващия и на по-следващия. — Той се изсмя. — Кажи ми, този нещастник дали си има телефонен секретар?
— Вече няма да действам по тоя начин. Сега сме в един и същи град е мосю Модул.
— Аллах да го пази, горкия.
— Не си справедлив. Никога не съм била груба към Питър.
— Само настойчива. — Палците му натискаха мускулите в долната част на тила й. — Следващият път като отидеш в музея, гледай да извикаш мен или Кемал да те пазим.
Ръцете му вече се спуснаха към долната част на врата и ключиците й, при което тя почти примря от удоволствие, докато той притискаше, масажираше и отпускаше схванатите й мускули. Приливите на облекчение, заедно с краткотрайните болезнени бодежи караха кръвта да кипне във вените й и тя се почувства отпаднала.
— Най-добре се концентрирам, когато съм сама.
— Но не и когато си мъртва.
Тихо произнесените думи я сепнаха, но не толкова, че да излезе от омаята. Кожата на гърлото и раменете й започна да се затопля и да потръпва под дланите му. Странно, дори и със затворени очи сякаш виждаше силните му, загорели пръсти, впиващи се ритмично в плътта й.
— Знам, че може би нещо ме заплашва… но не го чувствам като реално. Никога не съм го възприемала като реално. И как би могло да бъде? Струва ми се невъзможно, че съвършено непознат човек би искал да ме убие. Не виждам никакъв смисъл в това.
— Кейтлин, за Бога, не ставай толкова глупава и безразсъдна. Един човек на прицел е толкова по-уязвим, колкото си мисли, че нищо не го заплашва. Виждал съм подобни неща и преди. Първо си уплашен, после, когато известно време не се случва нищо, те обхваща досада. А тя поражда безразсъдството. — Гласът на Алекс беше дълбок, мек, убедителен. Тя усещаше мириса на цитрусовия му одеколон в обгърналата я тъма. — Няма да ти се меся. Нека само бъда край теб.
Мускулите й вече се бяха отпуснали и тръпнеха от животворния прилив на кръв, но тя все още не помръдваше. Искаше да чувства още допира му, искаше ръцете му да се плъзнат надолу и да обхванат гърдите й, искаше той да се наведе над нея и да впие зъби в презрамката на… тя се отдръпна рязко от него и се изправи отсечено. Господи, как можеше да изглупява така? Извърна се отривисто към него.
— Боже мой, наистина си добър, Алекс.
Той я изгледа напрегнато.
— Предполагам, че имаш предвид способностите ми на масажист?
— Дай на един човек това, от което има нужда и той ще направи всичко, което поискаш. Нали така стоят нещата?
— Да.
— Вече не можеш да ме манипулираш със секс Алекс.
— Не съм и опитвал. — Той срещна спокойно очите й. — Поне в началото, исках само да ти помогна.
— Но би го направил.
Той се усмихна горчиво.
— О, да. Бих използвал секса, за да те държа изкъсо, ако това е начинът да запазя живота ти. Бих използвал всичко, което ми е по силите.
Глава тринадесета
Колата се плъзна бавно по моста „Пон Роял“.
— Това не ми харесва — каза Ханс, загледан в тъмните води на Сена — Не си наел достатъчно хора за такава операция в Лувъра, пък е и твърде скоро след катедралата.
— Трима са напълно достатъчни. — Ледфорд погледна Ханс. — Та ние ще го взривяваме, няма да крадем картини.
— Мислех, че не си склонен да взривяваме картини и други такива.