— „Крилатата Нике“ не е „други такива“ — намръщи се Ледфорд. — Наистина ще трябва да се захвана да те пообразовам.
Ханс усети силен прилив на облекчение. Напоследък Брайън сякаш се дразнеше от него, отегчен от връзката им. Но щом сега казваше, че ще опита да го направи по-умен, значи все още държи на него. Това беше обнадеждаващо.
— Нямам си представа от подобни неща, но бих могъл да се науча.
Брайън се пресегна и погали нежно Ханс по косите. Ханс остана неподвижен, като се опитваше да прикрие отвращението си. Брайън все му докосваше косата, играеше си с нея, навиваше я около пръстите си. Господи, колко мразеше той тази дълга, мека коса. Мразеше да гледа отражението си в огледалото. Това, което виждаше, не беше той. Някои от момчетата твърдяха, че Брайън е педи, но това си бяха чисти лъжи. Брайън го обичаше като син и в него нямаше нищо извратено.
— Трябва да ти дадем възможност — рече Брайън. — Щом само приключим с тази работа. — Той зави надясно и спря на кея Тюйлери. Носиш ли си ножа? По-добре е да се справиш тихо с охраната на входа.
Ханс кимна.
— Веднъж да влезеш в двора всичко е наред. Погрижил съм се за останалите пазачи.
— С подкупи?
Брайън кимна.
— Кордоца и Брентър ще те чакат до стъклената пирамида в Двора на Наполеон. Експлозивите са у тях. Настрой механизма за след десет минути, за да имаш време да се върнеш тук в колата.
Ханс кимна.
— Знам си работата — Той понечи да слезе.
— Почакай. — Очите на Брайън заблестяха в тъмнината, когато се пресегна и погали нежно Ханс по бузата. — Питам се дали знаеш колко много те обичам?
Ханс се изпълни с трескава радост, както ставаше винаги, когато Брайън го галеше с любов. Преди той да се появи в живота му, никой друг не го беше галил, не се бе грижил за него и за възпитанието му. Той не обичаше да го възпитават, но Брайън го увещаваше, че това е необходимо, че го прави само защото го обича както баща родния си син, и че наказанието е част от родителската любов.
— Хайде! — прошепна Брайън и отдръпна ръка от бузата на Ханс. — Време е да тръгваш.
— Ще се видим. — Ханс изскочи от колата и тръгна небрежно по улицата към главния вход.
Пазачът на вратата бе застанал с гръб към улицата и се взираше в двора, сякаш бе дочул нещо. За Ханс беше смешно лесно да се промъкне зад него. Сграбчи го през гърлото, като запуши устата му с лявата си ръка, докато дясната, стиснала дългия войнишки нож, промуши гръдния му кош в областта на сърцето. Ханс се намръщи от отвращение, когато след бързия край на пазача се разнесе характерната смесена воня от урина и изпражнения.
Той замъкна тялото в двора, така че да не се вижда и тръгна към стъклената пирамида.
Брентър и Кордоца бяха застанали там и когато зърнаха Ханс, тръгнаха към него. Обхвана го напрежение, щом видя силното, красиво лице на Кордоца и гъстата му черна коса, лъснала от отблясъците на луната. Беше забелязал два-три пъти през последните няколко месеца как Брайън гледа замислено към Кордоца. Мазен жабар. Никога не бе харесвал тия италиански жабари. Надяваше се само негодникът да е взел всички части за часовниковия механизъм. Последният път беше забравил две от тях и ако Ханс не бе успял да приспособи…
Залп от куршуми отнесе половината от лицето на Кордоца. Нещо тъмно и меко се разплеска върху стъклата на пирамидата. Мозъкът на Кордоца.
Брентър изкрещя и залегна на земята. Беше твърде късно. Предната част на черното му яке се обагри с кръв при следващия залп.
Господи, какво ставаше тук?
Ханс се хвърли настрани и бръкна в якето да напипа ножа, докато куршумите пронизаха стената до него.
Какво ли се беше провалило? Нали всичко трябваше да е уредено. Брайън каза, че е уредено…
— Извинявай, момчето ми.
Ханс се обърна настрани. Брайън стоеше на лунната светлина с насочена картечница MAC-10 в ръце и с нежна усмивка на устните.
— Ти каза, че всичко било уредено — рече объркано Ханс.
Брайън кимна.
— Наистина беше уредено. Никакви стражи. Само аз.
— Защо?
— Това е част от сделката. Бяха необходими няколко жертвени агнеца и аз се чувствах длъжен сам да се заема с касапницата. В крайна сметка аз ви наех. — Брайън вдигна картечницата и се прицели в главата на Ханс. Страхът го прониза целия. Току-що бе видял как мозъкът на Кордоца се разплеска по стъклената пирамида и знаеше какво може да причини това оръжие. Брайън се поколеба, дръпна предпазителя и изстреля кратък залп в тялото на Ханс.
Болката.
Ханс изкрещя, преметна се и замря.
— Това беше само част от сделката, Ханс — каза Брайън със съжаление.
Ханс лежеше неподвижно, захапал долната си устна, за да възпре крясъците на агонията, които биха предизвикали нов залп от куршуми.