— Наистина няма смисъл. Но все пак ще се свържа с Джонатан и ще го предупредя да…
— Съжалявам, мосю, има смущения по линията. — Гласът на телефонистката от централата беше отегчен. — Моля, обадете се пак по-късно.
— Смущения по линията — каза той на Кейтлин. После заговори бързо в слушалката. — В селото има аптека. Не знам точно номера. Опитайте да се свържете.
— Нищо няма да се получи. На таблото ми си личи, че в района има кабелна повреда. Моля, обадете се по-късно.
Алекс остави слушалката и усети как диафрагмата му се стяга от тревога. Телефонните линии с Вазаро бяха прекъснати. Чак виждаше отблясъка на слънцето върху клещите от неръждаема стомана, които прерязват кабела.
— Нещо не е наред ли? — прошепна Кейтлин, вторачена в лицето му.
Алекс избягваше да я погледне, докато търсеше паспорта си в джоба на сакото.
— Може би няма опасност. Но така или иначе тръгвам за Вазаро.
— Ти излез на улицата и извикай такси. — Кейтлин вдигна слушалката на телефона. — А аз ще се обадя да резервирам места за първия полет до Ница.
— Може би нарочно ти устройват капан.
— А може и да е уловка за теб да ме оставиш тук, за да ме убият.
Алекс беше обмислил и тази възможност. Параграф 22. Можеше да помоли Кемал да я охранява, докато го няма, но знаеше, че ще полудее от тревога, докато е във Вазаро.
— Идвам с теб, Алекс. — Гласът на Кейтлин трепереше. — Никой не може да ме спре. Става въпрос за Вазаро.
Алекс кимна и тръгна към вратата. Вазаро бе центърът на нейното съществуване и нямаше право да опитва да я разубеждава. Можеше само да се постарае да я защити.
Господи, колко безпомощен се чувстваше. Единствената му надежда беше Джонатан Андреас. Джонатан беше прозорлив, внимателен и разбираше ясно ситуацията. Слава Богу, че все още беше във Вазаро.
Джонатан и Челси пътуваха цели три часа до лозята на хълма, където Дженингс им беше определил среща в къщата на свой стар приятел.
На външен вид Албърт Дженингс беше леко закръглен, с пълничко лице и се вместваше напълно в разпространената представа за дългогодишния семеен лекар. Единствената черга, която разсейваше тази заблуда, беше блестящото съвършенство на бялата му коса, подстригана тъй грижливо, че всеки кичур лежеше точно на отреденото му място. Задължителната прическа за един политик, помисли си Челси, докато вървеше след Дженингс и Джонатан към верандата, от която се виждаха лозята.
По време на дългото пътуване дотук Албърт Дженингс се беше държал приветливо с Джонатан, бе изрядно учтив към Челси и с нищо не даде да се разбере, че тази среща е нещо повече от приятелска сбирка на сънародници в чужда страна.
— Защо не седнете тук, мис Бенедикт? — Дженингс посочи към тапицираното бяло императорско кресло с филгранна резба, от което се откриваше чудесен изглед към свежозелените хълмове с терасовидно разположени лозя. Самият той се обърна и погледна към огрения от късното следобедно слънце пейзаж. Лозята бяха отрупани с тъмноморави гроздове.
— Сега е времето за гроздобер. Каква чудесна гледка! По време на Втората световна служих на френска територия и си спомням, че когато се върнах по тия места за пръв път след войната, се заклех, че като се пенсионирам, ще заживея някъде из тази провинция. — Той се засмя. — Но всичко се променя, нали така? Сега вече ми се иска да съм край внуците си. Би трябвало да ме разберете, тъй като имате дъщеря.
Челси се засмя напрегнато.
— Да, имам дъщеря. Казва се Мариса.
Джонатан се разположи в креслото до нея, срещу Дженингс, в знак на мълчаливо съюзничество срещу общия им враг.
— Чудесно момиче, Ал. За теб ще е удоволствие да я срещнеш.
Дженингс се усмихна сърдечно, докато се облягаше на каменните перила.
— Убеден съм, че всяко дете, родено от мис Бенедикт, ще бъде неизменно очарователно. Целият свят оценява по достойнство красотата и таланта на Челси Бенедикт.
Челси вкопчи нервно ръце в металните облегалки на креслото.
— Хайде да си дойдем на думата, а? Трудно ми е да изтърпя подобно увъртане. Дошли сме тук заради мен, нали?
Усмивката на Дженингс не загуби ни най-малко от своя блясък, докато той кимаше.
— Преценихме, че ще е разумно да поговорим малко с Джонатан във връзка с личните ви отношения.
Челси му отправи поглед, блеснал от предизвикателство.
— Постарахме се да бъдем внимателни. Виждаха ни заедно, само покрай кампаниите за „Вихрения танцьор“ и лансирането на парфюма.
— Не си пъхай носа, Ал. — В тихия глас на Джонатан прозвучаха метални нотки. — Това съвсем не е твоя работа.