— Но разбира се, че е. — Челси се извърна гневно към Джонатан. — Разбира се, че е негова работа. Ти си обществена собственост.
— Нищо подобно.
— Всъщност уредих това пътуване единствено с цел да отправя малко предупреждение във връзка с бъдещите ви намерения — рече Джегнингс. — Права сте, държахте се забележително дискретно, мис Бенедикт.
— Ние ще се оженим, Ал — каза Джонатан.
— Не — гласът на Челси прозвуча рязко и тя се опита да го смекчи, когато се обърна към Дженингс. — Кажете му. Какво чакате, по дяволите?
За секунда в безукорното светско изражение на Дженингс се прокрадна искрица на искрено съчувствие, когато я погледна.
— Разбирате, нали, че не бих се наел доброволно с подобно задължение. Лично аз изпитвам към вас огромно възхищение.
— Кажете му!
Дженингс се обърна към Джонатан.
— Нищо няма да се получи, Джонатан. Разводът, затворът, гнусният съдебен процес. Тя напълно би провалила шанса ти сред избирателите. В никакъв случай не можем да подкрепим кандидатурата ти, ако се ожениш за нея.
— Въпреки всичко ти „изпитваш към нея огромно възхищение“ — каза Джонатан с горчивина. — А знаеш ли, че в затворническата килия е успяла да се дипломира и когато излязла оттам, е работила, за да успее да следва в Колумбийския университет, откъдето е получила степен бакалавър по изкуствата? Че владее четири езика? — Дженингс понечи да му отговори, но Джонатан не му даде тази възможност. — И че освен това е в Изпълнителното бюро на Световната детска организация, че даде половин милион за благотворителни цели, засне четири филмчета за кампанията по ограмотяване в САЩ и пропътува двадесет и три града за същата цел?
Челси го гледаше сепната. Не беше и подозирала, че Джонатан знае толкова много подробности от живота й, преди да се срещнат.
Джонатан я погледна и й се усмихна леко.
— Извинявай, че така взривявам този твой образ на суров диамант, който постоянно се опитваш да ми пробуташ, но наистина ли мислеше, че няма да се осведомя за всичко, свързано с жената, която обичам? — Усмивката му помръкна, когато се обърна отново към Дженингс. — Освен това, винаги е по-добре да си се запасил с аргументи, когато очакваш всички да се нахвърлят отгоре ти.
Дженингс поклати глава.
— Всяка политическа кампания е разчетена за най-ниския общ знаменател на населението. Съществуват страшно много опасни предразсъдъци и всичко това ще се отрази при избирателните урни. — Дженингс посрещна спокойно погледа на Джонатан. — Дори ако можехме да преодолеем позорното клеймо от съдебния процес, общественото мнение за нея също не е задоволително. Може да е милосърдна като майка Тереза, но все пак стилът й на поведение е непристоен, импулсивен и твърде прям. — Той вдигна ръка да възпре Джонатан, който понечи да възрази. — Съгласен съм, че последното качество заслужава възхищение, но не и когато става въпрос за една първа дама. Тази роля изисква дипломатичност.
— Свърши ли вече? — попита Джонатан.
Дженингс кимна.
Джонатан се изправи на крака.
— Върви по дяволите! — Той се обърна към Челси. — Нямаме повече работа тук.
— Не, имаме. — Тя посочи с пръст към френския прозорец. — Поразходете се малко, Дженингс. Аз ще се оправя с това.
Дженингс се поколеба и после отлепи гръб от колоната.
— Желаем му само доброто. Този е най-правилният изход.
— Знам, че е така — каза Челси. — Всичко ще се уреди. Само ни оставете за малко.
Дженингс кимна и тръгна към верандата.
— Ще кажа на Пол да поднесе чая по-късно.
Джонатан изчака, докато вратите се затвориха зад него и произнесе твърдо и ясно:
— Не, Челси.
— Не ми казвай „не“. — Челси скочи на крака и отиде да погледне към лозята. — Нямаш повече думата. Прекратяваме срещите си чак докато получиш подкрепа за кандидатурата си.
Джонатан я изгледа недоверчиво.
— Но Дженингс греши. Избирателите ще те приемат.
— Само защото ти си го направил? Ако болшинството от населението се състоеше от цяла армия Джонатановци, може би бихме имали шанс. Но това не е така. Как го каза Дженингс? Най-ниският общ знаменател?
— Излиза, че аз уважавам избирателите повече, отколкото вие — каза тихо Джонатан. — Убеден съм, че те ценят разума и честността повече, от каквато и да е лицемерна фасада.
— Не можеш да рискуваш!
— Но това е моята кариера, Челси!
— И не бих искала аз да я съсипя. — Очите й блестяха, когато се обърна към него и заговори възбудено. — Затова чуй ме. Ето какво ще направим. Ще се разделим и повече няма да се виждаме чак до вечерта, в която ще се състои лансирането на парфюма, а след това всеки ще си тръгне по своя път, докато кандидатурата ти спечели.