Една корона лежи в калта и човек трябва само да се наведе, за да я вземе.
Кой беше казал тези думи? О, да, приписваха ги на Наполеон по време на…
— Боже мой! — Той се вцепени, ръцете му стиснаха здраво вестника. Кейтлин се вгледа в лицето му.
— Какво има?
— Ледфорд каза, че съдружникът му мечтае да бъде Наполеон.
— И какво?
— Не е имал предвид Далпре, а Краков, който е обзет от мания за величие.
— И Краков е съдружник на Ледфорд?
— Догадките ми са били грешни и Ледфорд се е забавлявал да ме поощри да тръгна по невярната следа. Дори ми намекна за някои мотиви и полуистини, за да звучи всичко по-автентично.
Алекс бързо прехвърли в ума си цялата тази история, докато самолетът се издигаше във въздуха. Екипът на Краков не беше заловил престъпниците, само ги бяха застреляли. Според репортажа терористите убили пазача на входа при опит да взривят Лувъра, както бяха направили със „Сен Антоан“ предишната седмица. Хората на Краков патрулирали около Лувъра именно, за да предотвратят подобна трагедия и бяха обезвредили тримата терористи, преди още да са заложили експлозивите. За съжаление, те отказали да се предадат и двама от нападателите били убити в последвалата престрелка. Третият успял да избяга, но бил ранен и очаквали да го открият до няколко дни.
Кейтлин се беше наклонила напред, за да чете през рамото му.
— Но в това не виждам никакъв смисъл? Краков е… просто е невъзможно. — Тя посочи към вестника. — Та неговите хора са убили двама от терористите.
— Което автоматически го освобождава от всяко подозрение, носи му огромна популярност и му дава възможно най-добрите предпоставки за следващия ход.
— Какъв ход?
— Предполагам, че ще използва нападението срещу Лувъра, за да мотивира неохотно направената промяна във възгледите си по повод Обединението на Европа и да обяви, че е нужна някаква централизирана форма на управление, за да се контролират терористите от единно правителство. — Алекс замълча. — А той ще го оглави.
— Но всичко това са догадки. Не можеш да бъдеш сигурен.
— Наистина не мога. — Все пак вътрешно усещаше, че е намерил точното място на парченцето в мозайката. — Ще изчакаме и ще разберем.
— Краков е героят от детството на майка ми. Тя мислеше, че той би направил всичко, за да… — Кейтлин замълча объркано и се взря с невиждащ поглед през прозореца. — Бог да пази всички нас!
Катрин седеше край кухненската маса, обхванала с длани чашката с кафе, което току-що бе сварила. Беше направила достатъчно, за да има и за Питър и Мариса, които вечер често наминаваха от селото на приказки, но днес още ги нямаше.
Тя се намръщи неодобрително, докато оглеждаше нежните си пръсти, хванали чашката. Този лак за нокти беше с един нюанс бежово в повече, отколкото отиваше на светлата й кожа. След като Питър и Мариса си тръгнеха тази вечер, щеше да се качи горе, за да го изтрие и да се лакира с онзи прекрасен розов лак, който си беше купила от Кан предишната седмица. Нищо не можеше да накара една жена да се почувства по-женствена от красивия маникюр. Тя потръпна при мисълта за късо изрязаните, нелакирани нокти на Кейтлин. Дъщеря й наистина имаше по-хубави ръце от нейните и Катрин винаги се беше опитвала да я убеди, че дори и като работи в полето, би могла все пак да поддържа…
Светлини озариха небето.
Катрин остави чашката кафе на масата, взирайки се през прозореца над мивката. Колко странно. Два големи пламъка пронизваха хоризонта като гигантски стълбове. Лъчите напомняха прожекторите осветяващи цялото небе, които можеха да се видят по време на кинофестивала в Кан. Денис я беше завел веднъж там и беше много вълнуващо. Всички тези бързи коли, блестящи бижута и известни лица. Денис бе изглеждал тъй хубав в своя смокинг, а тя самата се чувстваше много изискана и пленителна.
Намръщи се при внезапната мисъл, че светлините не биха могли да бъдат онези от Кан, тъй като трябваше да се спуснеш отвъд хълма, по скалата, за да видиш Кан от тук.
— Мадам Вазаро!
Тя се сепна и погледна през рамо, за да различи дребния набит мъж в дънки и протрита синя работна риза, застанал на вратата. Сети се, че е един от новоназначените работници. Италианецът, Фернео или Ферацо, нещо подобно.