Едно необятно царство, безкраен полет, блестящи златни облаци.
И още нещо.
Парадигнес. Старецът, седнал със затворени очи в своя висок трон.
Очите на Парадигнес бавно се отваряха и старецът се вгледа в него. Защо Питър не го бе разбрал досега?
И той вече не се страхуваше от нищо.
Вазаро гореше.
Кейтлин се взираше невярващо, докато двуместната кола под наем вземаше завоя на пътя.
Поля, горички, лозя — огънят бавно поглъщаше всичко! Огромни кълбести облаци от черен дим се издигаха към небето.
— Не! — Тя не усети как от гърдите й се изтръгна този див вик. — Не е възможно това да се случва.
Алекс натисна амбреажа и се понесе по пътя.
— Алекс… — Те взеха завоя и видяха обхванатото от огъня имение. Северното крило на каменната къща бе отнесено от взривната вълна и от него бяха останали само отломъци, които й напомняха за видени някога снимки на Лондон по време на войната. Пламъците сякаш облизваха прозорците на горния етаж като непристойно изплезени езици. — Майка ми!
— Знам. Бързам. — Върховете на лимоновите и цитрусовите дръвчета бяха обхванати от огъня и образуваха пламтяща арка, към която Алекс летеше със спортната кола, докато свиха в алеята пред дома.
— Мама! — Кейтлин задърпа неумело дръжката на вратата веднага, щом колата спря. — Мама е в тази къща.
— Стой настрана от пушека. Аз ще я открия. — Алекс изскочи, втурна се по стъпалата и блъсна входната врата.
Смъртта. Смъртта витаеше навсякъде около нея. Вазаро умираше. Къщата умираше, а смъртта все още бродеше из нея, дебнейки Алекс. И той си мислеше, че тя ще стои отвън и ще чака?
Кейтлин отвори широко вратата на автомобила. Горещината и димът я блъснаха в гърдите като вълна и задавиха дробовете й, докато изтича по стълбището към фоайето. Пушекът смъдеше в очите, обгаряше дробовете й.
— Алекс!
— Излизай оттук! — Гласът му се разнесе от задната част на къщата. — Ей сега идвам.
Тя стоеше в коридора и наблюдаваше как пламъците пълзят надолу по стълбите за втория етаж и по пътя си поглъщат с чудовищен апетит сантиметър по сантиметър жакардовата обюсонова пътека.
Алекс изтича от кухнята по коридора. Димът ставаше все по-гъст и Кейтлин едва можеше да различи напрегнатото му лице. После забеляза крехкото тяло на Катрин в ръцете му и почувства силен прилив на облекчение. Майка й сигурно е изгубила съзнание от пушека, но поне пламъците не бяха я докоснали.
— Влизай в колата и карай към селото — каза Алекс дрезгаво, докато слизаше по стълбите с Катрин на ръце. — Аз ще я отнеса през поляната отсреща на пътя.
Кейтлин поклати глава и се повдигна на пръсти, за да погледне през рамото му лицето на майка си. Алекс я беше извърнал малко настрани и извитата му ръка отчасти я скриваше.
— Ще я отнесем в колата. Трябва да я заведем на лекар. Димът…
Кейтлин се приближи още малко.
— Нямаме време да… — Тя млъкна, щом съзря това, което Алекс се опитваше да скрие от нея.
Малка къдрава дупка, не по-широка от показалеца й, зееше върху нежното слепоочие на Катрин.
Кейтлин вдигна очи към бледото лице на Алекс.
— Алекс!
— Мъртва е — каза той.
— Не е възможно. — Не виждаше ли, че Катрин си е същата? Червилото й беше тъй свежо, сякаш току-що си го е сложила, а ноктите на безжизнено провисналата й отстрани ръка бяха лакирани със сребрист бледокафяв лак. Кейтлин пристъпи още по-напред и докосна красиво сресаната коса на Катрин. Всяко косъмче си беше на мястото. Както винаги.
— Мамо?
— Кейтлин. — Гласът на Алекс бе изтръпнал от болка.
— Мамо?
— Трябва да се махаме оттук — каза Алекс. — Пожарът…
Пожар. Смърт. Катрин. Вазаро.
Алекс. Но Алекс още не бе обхванат от пожара. Не беше мъртъв. Трябваше да го отведе по-скоро надалеч от Вазаро, преди смъртта да грабне и него.
Тя се запрепъва слепешком към ламборгинито в автомобилната алея. Върху покрива му бяха нападали горящи клони от дърветата, ограждащи алеята и бяха прогорили грозни дупки върху бялата повърхност. Колко жалко, помисли си тя притъпено, Катрин щеше да се разстрои от гледката. Тя обичаше това ламборгини и й доставяше голямо удоволствие да го кара.
Кейтлин отвори вратата и се тръшна на седалката.
— Не. — Алекс бе застанал край нея с разкривено лице. — Ще трябва ти да шофираш. Аз ще я отнеса долу на пътя.
Изведнъж тя осъзна какво всъщност се опитваше да й каже. Тази кола беше двуместна, както и спортната, която бяха наели от летището, за да пристигнат във Вазаро по най-бързия начин. Нямаше да има място за Катрин.