— Печелиш, да го вземат дяволите. — Той сграбчи ръката й и я накара да се обърне към него. — Искам да ти покажа нещо. Фотографски филм, намерен сред вещите на Питър. Джонатан даде да го проявят. — Той бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади една снимка. — Дребният набит човек, който работи на полето, е Антонио Ферацо. Погледни го. Запомни Лицето му. Той уби майка ти и Питър. Ще убие и теб, ако има тази възможност.
Кейтлин се вгледа в снимката. Мъжът на нея се усмихваше, а само преди един ден беше причинил тези разрушения във Вазаро.
Алекс й подаде друга снимка.
— А това е Ледфорд.
Тя дълго и внимателно разглеждаше безизразното румено лице на подгънатата снимка.
— И двамата изглеждат толкова… обикновени — пъхна снимките в чантичката си. — Не се безпокой, ще ги запомня.
— Добре ще е да го направиш.
— Ами Краков?
— Повиках Голдбаум и му казах да удвои наблюдението върху него. — Той влезе в ритъма на крачките й. — Подготвил съм всичко да отлетим днес от Ница. Не вярвах, че ще успея да те убедя да оставиш нещата така. — Лицето му внезапно стана напрегнато, както винаги, когато прехвърляше различни възможности и проблеми. — Наех самолет, който ще ни свали на частна писта край Истанбул. Ще вземем такси до Капалъ чарши. Там ще те оставя с Кемал, а аз ще разузная около къщата, за да съм сигурен, че там още е безопасно.
Тя кимна в знак на съгласие.
— На път към Ница ще спрем в селото и ще кажем на Жак как да се оправи с хората от застрахователните компании. — Той срещна погледа й, докато отваряше пред нея предната врата. — Господи, страх ме е. Размисли. Мога да те изпратя в Порт Андреас, където ще си в безопасност при Джонатан. Не се връщай, Кейтлин.
Тя се качи в колата, без да му отговори.
Той изруга и затръшна вратата.
— Обажда се Ферацо. Намирам се в хотел „Диван“ в Истанбул.
— Хич не ме интересува къде си ти. Къде са Каразов и оная Вазаро? — попита Ледфорд.
— Не мога да ги намеря. Цял ден бях на летището, Каразов и женската не се появиха.
— Да не мислиш, че Каразов ще бъде толкова глупав, че да се качи на пътнически самолет, та да ги очистиш още щом излязат от летището?
— Е, не можех да рискувам да се върна във Вазаро. Половината Интерпол се мотаеше там, след като драснахме клечката на фермата.
Брайън въздъхна.
— Все повече ме разочароваш, Ферацо.
— Той е добър — взе да се оправдава Ферацо. — Трябваше да ме оставиш да ги оправя и двамата във Версай.
— Не! Не трябва да пипаш Каразов. Жената е целта ти, идиот такъв. Ако смяташ, разбира се, че можеш да се справиш с нея.
— Справих се добре във Вазаро, нали? — начумерено каза Ферацо. — Но трябва първо да ги намеря.
— Може да не е толкова лесно. Циганина казва, че Каразов се е покрил и че дори той не е успял да го надуши, откакто е дошъл в Истанбул. Все пак Каразов може да се опита отново да се свърже с него. — Ледфорд замълча, обмисляйки проблема — Каразов знае за „Улицата на ятаганите“.
— И пиле няма да позволя да прехвръкне там.
— Ще дойда в Истанбул след три седмици — гласът на Ледфорд беше мек. — Искам да си разкарал жената, докато пристигна, Ферацо. Няма да търпя повече грешки.
Ледфорд затвори слушалката, без да чака отговор. Не го изненада това, че Алекс беше положил такива усилия да се освободи от Ферацо. Гневът на Ледфорд беше стоварил върху имението бедствия от такъв мащаб, че трябваше да е станало ясно на всички колко е недоволен той от оная Вазаро. Е добре, време беше Алекс да осъзнае, че тяхната партия шах трябва да бъде играна по правилата и предателството не трябва да се повтаря.
— Защо не убием Каразов, щом знае за къщата?
Ледфорд се изправи и се обърна към Краков, който седеше на едно кресло в отсрещния ъгъл на стаята.
— Той няма да хукне към Интерпол. Не се притеснявай, ще се споразумея с него.
— Само мен не замесвай. — Краков се надигна — Днес следобед свиквам пресконференция, за да разглася поканата за конференцията. Там ще е последната ни среща, преди да отидем в Истанбул. Смятам, че не трябва да се свързваме и по телефона. Когато всичко това свърши, аз трябва да бъда…
— Чист като сняг — завърши вместо него Ледфорд с широка усмивка. — Ще ти пазим пелените чисти.
— Знаеш какво да правиш, нали?
— Ще уредя утре да звъннат на полицията и да прочетат заплахата.