— И ще свършиш всичко в Истанбул точно както сме го планирали?
— Разбира се, ти командваш парада. — Ледфорд приятелски му се усмихна. — Планът наистина е много добър.
— Няма да съжаляваш за това. Веднъж да взема властта, ти ще…
— По-добре ще е да тръгваш — прекъсна го Ледфорд. Стигаше му толкова за днес. Повдигаше му се от надутото копеле. — Не бива да излагаме на опасност всичко, когато сме толкова близко до успеха.
Краков кимна.
— Радвам се, че разбираш необходимостта от крайна дискретност.
Ледфорд проследи с поглед как Краков върви към вратата с военна стъпка. Господи, помисли си той, този човек държи гърба си изправен така, сякаш в задника му е пъхната дръжка на метла.
Краков се обърна от прага.
— Уведоми ме, когато установиш главната си квартира в Истанбул, в случай, че в последния момент се наложи да предам някакви допълнителни инструкции за теб.
— Разбира се, че така ще направя. — Усмивката не слезе от лицето на Ледфорд, докато гледаше как Краков отваря вратата. На него ли копелето щеше да дава инструкции? Всички ласкателства, с които Краков напоследък беше засипван, караха егото му да се раздуе като гуменото човече — реклама на гумите Гудиър. Внезапно му се дощя да спука този балон — Мислех дали няма да е добра идея да очистим и жена ти.
Краков замръзна.
— Какво?
— Когато премахваме другите цели в Истанбул, може да се окаже добра идея…
— Хелга?
Това го беше разтърсило. Ледфорд притвори клепачи, за да прикрие задоволството в погледа си.
— Защо не? Би могъл да се правиш на съкрушен вдовец, а съм сигурен, че това ще отклони подозренията.
— Ще… помисля за това.
— Заради делото. В крайна сметка аз пожертвах трима добри мъже в Лувъра. Една съпруга не е чак толкова много.
— Казах ти, че ще помисля за това — изсъска през зъби Краков. — Не смятам, че това е необходимо.
— Би могъл да я замениш с чифт дългокраки блондинки, с каквито се слави страната ти.
Краков се изправи с цялото си величие.
— Ако одобря смъртта на Хелга, това няма да е по детински подбуди.
— Разбира се, че няма. — Краков почти беше успял да се убеди сам, че прави всичко това от патриотични съображения, а не за да стане бог. Винаги е грешка да мамиш себе си, дори когато лъжеш всички други на света. Брайън прекоси стаята и отвори вратата пред Краков. — Само една идея.
— Ще те уведомя.
— Направи го. — Брайън затвори вратата зад Краков и отново посегна към телефона. Не трябваше да изправям копелето на нокти, но Краков беше такъв надут пуяк, че той не можа да устои на изкушението. Упорито вярваше, че Брайън Ледфорд е тъпа горила. Той се разсмя. Краков наистина много ще се изненада, когато разбере, че е имал работа с невероятно хитър човек.
Брайън реши, че е време да пристъпи към следващата точка от своя план. Вдигна слушалката и набра номера на параходната компания „Уайт стар“.
— Здрасти, малката. — Челси нахълта в болничната стая, тръсна букета рози на леглото и залепи една целувка по челото на Мариса. Със счупените лява ръка и рамо на Мариса бяха в гипс. Вторият куршум, който я беше уцелил, беше минал първо през тялото на Московел, преди да се плъзне покрай нейните ребра. Божичко, колко беше бледа. — Докторът каза, че си спала добре през нощта. Съвсем скоро ще те изпишат. — Тя седна на един стол до леглото. — Репортерите не дойдоха да те тормозят, нали?
Мариса поклати глава.
— Старшата сестра ги спря на регистрацията.
— Отлично.
— Как е Кейтлин?
— Зле. Прилича на робот.
— Предполагам, че не бихме могли да очакваме нещо друго. — Мариса преглътна. — Беше ли днес на погребението?
— Надявах се да си забравила, че е днес. — Челси се наведе и стисна ръката на Мариса. — Изпратих цветя от твое име.
— А Питър?
— Утре ще го погребват в Западна Виржиния.
Очите на Мариса се наляха със сълзи.
— Той спаси живота ми, нали знаеш?
— Знам. Рьоне е видяла всичко от хълма и ни разказа.
— Той ми беше приятел, майко. — Две сълзи се плъзнаха по бузите на Мариса. — Беше благ и нежен и… не бях срещал друг човек, когото да чувствам така близък.
— Тогава го запази в себе си завинаги. Не го забравяй. — Челси стисна по-силно ръката на Мариса. — Аз никога няма да го забравя. Може да се каже, че той спаси и моя живот.
— Джонатан с него ли отиде?
Челси кимна.
Мариса прехапа долната си устна.
— Не исках той да е сам. От роднините му беше останала жива само една стара леля и той не се интересуваше особено от нея. Беше толкова самотен човек.
— Джонатан беше негов приятел. Това значи много.
— Да. — Мариса избърса мократа си буза с ъгъла на чаршафа. — Смяташ ли да се омъжиш за него?