Кейтлин погледна плика с превода и усети, че я обзема вълнение.
Тя здраво го стисна и тръгна след Кемал към кабинета.
— Постави апаратите на един стол в ъгъла. Бюрото ще ни послужи за поставка и ще фокусираме над него лъча на другите два апарата, които…
— „Междузвездни войни“ — промълви Кемал, гледайки захласнато холограмата на „Вихрения танцьор“. — Във филма играеха на някаква триизмерна игра. Това същото ли е?
— Мисля, че кинаджиите използват специални ефекти, а това е нещо истинско. — Кейтлин регулира най-близкия до нея апарат. — Не знам как точно правят филма, но съм учила за основните принципи на холографията. Всичко се прави с лазери. От лазера излизат два лъча, наречени лъч на обекта и референтен лъч. Лъчът на обекта се пречупва в лещи и се насочва с огледало към обекта, на който искаш да направиш холограма. Лъчите от обекта на свой ред се отразяват към фотографска плака.
Алекс стоеше на прага, слушайки Кейтлин, но нито тя, нито Кемал усещаха присъствието му. Завесите бяха дръпнати и в стаята преждевременно се беше възцарила тъмнина. Двамата бяха клекнали на пода, разглеждайки холограмата на „Вихрения танцьор“. Дори в полумрака Алекс можеше да различи колко открито и непринудено е лицето на Кейтлин. Усети, че в него се размърдва нещо горещо примитивно. Кемал я беше накарал да изглежда така. Кемал беше успял да премине през стената й, докато той не можа.
— Същевременно референтният лъч също е пречупен през лещи и насочен към плаката, но без да се отразява в обекта. Лъчите се преливат и си взаимодействат, създавайки нови образи. Тези образи достигат до фотографската плака и осветяват емулсията. — Кейтлин разсеяно усукваше кичур от късата си коса. — Светлинни вълни, отразени от всяка точка на обекта, взаимодействат с референтния лъч и се записват на плаката. И когато сетне филмът бъде проявен, полученият при взаимодействието образ е запечатан завинаги.
— Много интересно — отегчено каза Кемал. — Недей да продължаваш. Наистина знаеш как да разрушиш илюзиите на човека.
Кейтлин се засмя.
— Приличаш на Гастон. Той също не обича логичните обяснения, но е само на шест години.
— Умно момче.
Алекс се почувства самотен, изолиран и уязвен. Умишлено се размърда, преди да се изправи, за да ги накара да усетят присъствието му.
— А, ето те и теб — каза Кемал. — Ела да видиш чудото. Това е истинска магия.
Алекс видя как Кейтлин се стяга и усмивката й угасва, когато тя погледна към него. Ножът се завъртя в раната.
— Абракадабра.
Погледът на Кейтлин се върна върху холограмата.
— Дълго те нямаше. Къде беше?
— Отидох да видя Модул в музея.
Тя не помръдна.
— Защо?
— Сметнах, че е имал достатъчно време да си спомни къде е видял надписа.
— Спомни ли си?
— Едва след като го разпитвах старателно доста време. Затова се забавих толкова. — Той се усмихна на себе си. — Щеше да се гордееш с мен. Вкопчих, се в него със същата упоритост, с която ти си така прочута.
— Прословута е по-точно. Къде го е виждал?
— Преди пет години е бил на разкопки в планината Таре, край село на име Тамкало. Разкопките са били спрени поради липса на средства и най-ценните находки са били прехвърлени в музея в Анкара. Селяните помолили някои от антиките да бъдат оставени в импровизирания музей, който направили. Надявали се да привлекат туристи от крайбрежието. — Той замълча. — Но фрагментът от табличка, на който е видял точно този надпис, не бил открит на самите разкопки. Детето на някакъв работник го донесло от планината.
— Като Мойсей ли? — попита Кемал.
— Надали — отвърна Алекс. — Момчето намерило отчупено парче от табличка в някаква пещера и го донесло на археолозите срещу малко пари.
— Тогава остатъкът от табличката може още да е в пещерата — каза Кейтлин.
— Възможно е.
Кемал стана изключи апаратите и „Вихреният танцьор“ изчезна от бюрото.
— Ние с Кейтлин отиваме в Тамкало — каза Алекс. — Ти оставаш тук, в случай че се появи някаква вест за Ледфорд или Ирмак.
— И така е добре. Не обичам да се катеря по планините. — Той се усмихна широко. — Вместо това ще изоставя моите хлебарки и ще се пренеса тук да защитавам имота ти.
— Истинска саможертва от твоя страна.
— Така е, великодушието ми е голямо. Кога потегляш?
— Утре сутринта.
— Ще ти трябва джип. Ще наема един и ще го напълня с всичко необходимо за пътешествие.
— Можем да минем и без златни колчета за палатка.
— Жалко. Знам къде може да се намери точно такава екипировка и смятах да я включа в сметката ви.