Ръката й трепереше, когато пое картичката. Нищо чудно, че й прилошаваше от възбуда. Може пък да е истински инвеститор. Не биваше да се изхвърля много в надеждите си. Този мъж беше непознат, мотивите му бяха неясни. Може всичко да се окаже лош номер. По дяволите, много й се искаше да поговори с него. Все пак не успя да се сдържи:
— Двайсет и пет процента е твърде много.
— Ваша воля. Седемдесет и пет процента от успешна сделка е по-добре от сто процента от нищо. Ако не приемете предложението ми, може да изгубите Вазаро, както и всяка възможност да лансирате новия парфюм. — Направи пауза. — А ако подсладя сделката, като прибавя още двеста хиляди долара към заема? Тази сума няма напълно да изплати ипотеката ви, но поне ще ви оставят на мира, докато започнат да идват парите от парфюма.
Имението е спасено и отново нейно. При тази мисъл усети нова вълна от възбуда.
— Наистина ли? — прошепна.
Той кимна с поглед вперен в лицето й.
— Обадете се на банката и проверете. Тогава ще говорим.
— Непременно. — Сърцето й биеше толкова силно, че тя едва говореше. — Ще влезете ли в къщата, за да се запознаете с майка ми? Всъщност тя е законната собственичка на Вазаро и тя би трябвало да подпише документите.
— Така разбрах и аз. Но всъщност вие управлявате имението, нали?
Кейтлин кимна.
— Майка ми не се интересува от бизнес. Елате — каза тя и забърза към каменната господарска къща на два етажа, която се намираше на няколкостотин метра. — Но — добави тя — мама няма да се възпротиви на споразумението, което постигнем. Тя желае най-доброто за Вазаро. — Дали не се отнасяше твърде враждебно към него? Господи Боже, ами ако е почтен и промени решението си? Да е толкова близо до спасяването на Вазаро и да пропусне шанса — това би я убило. — Положението е било доста различно, когато майка ми била дете. Сега й е трудно да разбере, че… но тя много ще ни помогне. — Кейтлин изкачи трите каменни стъпала и отвори двойните врати от махагон. — Обещавам, че няма да има никакви труд… — Съмненията отново я връхлетяха. Тя се извърна към него. — Всъщност защо го правите? — Думите сами се лееха от устата й. — Признавам, че проявих грубост като предположих, че може би сте замесен в нещо криминално…
— Много грубо беше. — На устните му се появи усмивка. — Трябва да е заради ламборгинито.
Той й се присмиваше, но това не я интересуваше, стига той да не се разсърди. Не биваше да рискува да го ядоса, в случай, че съществува й най-малката възможност да спаси Вазаро.
— Защо инвестирате в парфюми? И защо сте си направили труда да проучите Вазаро?
Той се поколеба, по лицето му мина сянка на отегчение и досада, но после отново се засмя.
— Отначало не се интересувах специално от Вазаро, дори нямах намерение да инвестирам. Просто събирах материал за една книга, чието действие трябва да се развива в подобно имение. Но колкото повече научавах за парфюмерийната промишленост, толкова по-добре разбирах, колко големи са възможностите, които тя дава. — Печалбите от един парфюм, който се радва на успех, са астрономически.
— Цялата работа е в успеха.
Той кимна.
— Защо смятате, че дойдох при вас? Говори се, че вашият парфюм е направил впечатление на някои хора от бранша въпреки финансовите ви проблеми. Притежавате най-плодородната земя в областта, а сте на прага на банкрута. Всъщност, препоръчаха ми да поема управлението на имота, но аз нямам нито време, нито пък склонност за такъв род сделки. Аз съм писател, а не фермер. — Спря за малко. — Повярвайте ми, не се интересувам от имението, а само от печалбите от вашия парфюм. Не смятам, че има нещо нелогично в желанието ми да спечеля пари и в същото време да правя проучвания за книгата си, нали?
— Не. — Тя се почувства малко по-уверена. На пръв поглед подбудите му изглеждаха правдоподобни. — Но няма друго място като Вазаро. Вазаро е единствено. — Онова, което той казваше, беше много логично и все пак у него имаше някаква нерешителност. — Акцентът ви е особен. Американец ли сте?
Той кимна.
— Американски гражданин съм, но израснах в Румъния. Баща ми беше руснак, а майка ми — румънка. Сега живея в Швейцария.
— Какви книги казахте, че пишете?
— Детективски романи. Псевдонимът ми е Алекс Калан.
Тя поклати глава.
— Никога не съм го чувала.
— Жалко. Изключително добър съм.
— Не ми остава много време за четене.