— Казах ти да ми ги дадеш.
— Ела тук.
Тази едва доловима славянска интонация в гласа му. Тя остана клекнала със свити рамене, гледайки упорито в отворената си раница.
— Не искам.
Той пресече пещерата и застана до нея.
— По дяволите, ще поискаш.
Наведе се и изключи фенера.
Мрак. Топлина. Алекс.
Сърцето й биеше толкова силно. Сигурна беше, че Алекс може да го чуе.
— Няма нищо. Развълнувана бях заради табличките.
— Което пропука бронята ти и ти ме пусна до себе си. Няма да споря за щяло и нещяло. Смятам да остана вътре, да го вземат дяволите.
— Включи отново фенера!
— Не искам да ме виждаш. Искам само да ме усещаш.
В гърлото й за миг се образува буца, но по цялото й тяло премина първична тръпка. Зърната на гърдите й се стегнаха и опънаха ризата.
— Не — отчаяно прошепна тя.
— Искаш го! — Той я вдигна на крака и започна да разкопчава ризата й. — Кажи ми, че го искаш.
Можеше да долови миризмата му в мрака, миризма на варовик, на мускус и на мъж. Той разкопча сутиена й и го свали заедно с ризата. Защо тя не помръдваше? Защо не се бореше с него?
— Грешиш. Не искам това.
— Никога не се предаваш.
Ръката му сграбчи гърдата й и започна да я мачка, докато устата му силно смучеше.
— Вземи ме, усещай ме. — Пръстите му се сключиха около гърдите й, после се плъзнаха надолу и бавно започнаха да мачкат плътта през джинсите й. — Тук.
Гърбът му се изви й тя простена, когато зъбите му притиснаха зърното на гърдата й. Едва съзнаваше, че той разкопчава нейните джинси, но в следващия миг и джинсите, и бикините се свлякоха под коленете й.
— Излез от тях. — Алекс падна на колене на пода, мачкайки с длани голите й бедра и зарови лице в жилавите кичури в долната част на корема й. — Направи го.
Езикът му…
Тя ритна дрехите си, пръстите й пипнешком се заровиха в косата му и гърбът й се изви. Той разтвори бедрата й и я прилепи до стената на пещерата. Голите й бедра и гърбът й бяха притиснати до студения камък, но въпреки това отвсякъде я обгръщаше топлина. Топлите ръце на Алекс държаха бедрата й, топла вълна се надигаше в нея самата. Можеше да чуе острия звук на учестеното си дишане в горещия мрак.
— Не мога.
— Можеш. Именно това искаш. Вземи го.
Зъбите му нежно се сключиха около малкия израстък, поиграха с него, после го дръпнаха. Тя не знаеше дали не е стенала, пищяла, докато нови и нови приливи на страст я изгаряха.
Дръпна я долу и тя усети под голата си плът хладния, копринен полиестер на спалния чувал. Той беше върху нея, разтваряше бедрата й. Смътно осъзна, че той не си е свалил дрехите.
Проникна дълбоко в нея.
— Алекс!
— Забрави кой съм — промълви той. — Мисли си, че съм непознат. Вземи, каквото искаш. Забрави за всичко друго.
Какво говореше той? Никой непознат не би могъл да я накара да се чувства така.
Той проникна леко, после дълбоко, без да я оставя да привикне към ритъма му.
Тя се гърчеше върху спалния чувал, като конвулсивно си поемаше въздух.
— Всичко е наред. Усещаш ли ме? — Той се отдръпваше и проникваше дълбоко, огромен, плътен, горещ. — Добре ли е?
— Не е…
Той се издърпа, докато почти излезе от нея, а палецът и показалецът му започнаха да мачкат и дърпат чувствителната й плът.
— Добре ли е така, да го вземат дяволите? Недей да мислиш за мен. Мисли само за това.
Тя се надигна, оголвайки се да поеме повече от него.
— Така е добре. — Той се отдръпна още малко. — Искаш ли да вляза по-дълбоко? — Ръката му помилва гърлото й, потупа го и после се стегна, палецът потъна в ямичката. — Искаш ли да го усетиш тук?
— Да! — Утвърдителният вик дойде като неудържим взрив.
Той проникна толкова дълбоко, че сякаш щеше да я разкъса, и замръзна.
— Още?
— Още.
Полудя вътре в нея, разкъсвайки я, въртейки, дълбаейки в нея със сила, която беше толкова първична, колкото стоновете и виковете, който тя откри, че надава. Беше като гръм, който удря, удря, удря…
Вдигна краката й над главата си, за да проникне още по-дълбоко. Тя беше открита, всеки мускул се стягаше, откликваше, докато той връхлиташе като разярен бик. Ток протичаше по цялото й тяло, страстта й нарастваше, завихряше се, докато вече не можеше да си поеме дъх, не можеше да чуе нищо, освен накъсаното му дишане в мрака над нея.
— Дай — каза ниско Алекс и влезе докрай в нея. — Сега.
Тя се сгърчи в агонията на върховния миг и усети как той се отпуска в нея, след като свърши.
Рухна върху нея, дишането му беше учестено и накъсано. Гърдите му се повдигаха и отпускаха, когато той жадно изпълваше с въздух дробовете си.