Той остави чашата си върху масичката и се изправи.
— Изглежда сте доволна, че не търгувам с наркотици.
Тя кимна енергично.
— Мосю Ганолд дори е чел книгите ви.
— Разбира се, той има превъзходен вкус. Защо смятате, че съм му поверил бизнеса си?
— Каза, че сте написали две книги и че сте изключителен.
— Цар съм на сюжетите, но се боя, че героите ми не са толкова добре обрисувани.
Тя се засмя.
— Преди казахте, че сте чудесен.
— Но след като се намери друг, който да ме похвали, мога отново да стана скромен.
Кейтлин направи нетърпелив жест.
— Трябва да поговорим за парфюма.
Той повдигна вежди.
— Имате намерение да приемете предложението ми?
— Разбира се. Да не ме смятате за луда?
— Не. — Погледна я замислено. — Намирам, че сте истинско чудо — жена, която не хитрува.
— Това лошо ли е?
— Не е лошо. Само е малко смущаващо.
Катрин напълни чашата си с вино.
— Кейтлин винаги е била много пряма. Човек винаги е наясно с нея.
— Кога ще получа парите, за да платя на банката? — запита Кейтлин.
Богородице, тази жена е открита и уязвима като дете. Цялата й мнителност беше изчезнала и Алекс усети някакво необяснимо раздразнение от сегашното й доверие и отстъпчивост.
— Утре можем да отидем в Кан и да прехвърлим сумата на ваша сметка. Но бих искал тази вечер да доведем нещата до край. — Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади документ. — Приготвил съм договор с условията, които ви предложих. Моля да сложите подписа си на всяка страница, мадам Вазаро. Първите четири екземпляра остават за мен, останалите четири са ваши. — Остави договора върху масата и покани с жест Кейтлин да седне на стола, който току-що бе освободил. — Терминологията е съвсем ясна, но вие трябва да го прочетете, преди да посъветвате майка си да подпише.
Кейтлин го зяпна изненадана.
— Вие носите готов договор, значи сте били съвсем сигурен?
— Обичам да съм подготвен. Може би по някаква причина не желаете да приключим днес с този въпрос?
— Не, мисля, че не. — Тя бавно седна, взе договора и започна внимателно да го чете.
Поне не накара майка си да подпише, без да го е прочела, помисли си Алекс. Стана толкова леко. Тя беше тъй лесна.
— Всичко изглежда наред. — Кейтлин вдигна поглед от документите. — Както казахте, текстът е ясен и конкретен. — Тя остави листовете пред Катрин. — Подпиши ги, мамо.
Алекс предложи на Катрин златната си писалка.
— Долу вляво на всяка страница.
Катрин кимна и се подписа старателно навсякъде.
— Сега е ваш ред. — Алекс обърна договорите и ги плъзна към Кейтлин. — Точно под подписа на майка ви срещу свидетел.
Кейтлин се поколеба за миг, преди бързо да драсне името си на всяка страница.
— Ето. — Върна му документите с въздишка на облекчение. — Предполагам това означава, че вече сме партньори.
— Да, партньори сме. — Той подреди листовете. — Сега бих искал да ви кажа какво не правят моите партньори. — Раздели договорите и даде четири листа на Кейтлин. — Моите партньори не подписват дори и сметка в бакалията, без да бъде огледан с лупа от адвоката им. Моите партньори не си позволяват да взимат самостоятелни решения. Най-същественото е, че моите партньори не решават делови въпроси по телефона, тъй като така най-лесно могат да попаднат в клопка.
Усмивката на Кейтлин угасна.
— Каквато вие ми устроихте преди малко?
— Не, това не означава… защо, по дяволите, не бяхте по-предпазлива?
— Бях отчаяна — отвърна тя простичко. — Какво щеше да стане, ако се бяхте отказали?
Отговорът й само усили раздразнението му.
— Не биваше да ми казвате, че сте отчаяна. За Бога, защитавайте се.
— Защо? Вече подписах договора. Сега трябва да ви вярвам. — Погледна го в очите. — Освен това ми казахте, че не сте мошеник.
— И вие ми повярвахте?
— Вярвам ви. Мога да преценя един човек, Бог е свидетел, че това се изисква от мен, тъй като през последните четири години трябваше да управлявам Вазаро. — Гледа го известно време. — Смятам, че сте суров човек, но не и измамник.
— Разбира се, че не е измамник, Кейтлин. — Катрин беше шокирана. — Какво говориш! Очевидно е, че мосю Каразов е джентълмен.
Алекс се поклони насмешливо пред двете.
— Благодаря за доверието, което ми гласувате.
— Не ви гласувам доверие — мрачно каза Кейтлин. — Уплашена и развълнувана и съвсем не съм сигурна какво искате от нас.