— Всичко, което искам, е записано в договора. Просто и ясно е казано.
Тя направи гримаса.
— Може да съм отчаяна, но не съм глупачка. Обзалагам се, че от десетгодишен не сте направили нещо, което да може да се нарече просто или ясно.
— Вие ме разочаровате. Особено след онази трогателна декларация за доверието.
— Казах, че не ви смятам за измамник. Но мисля, че никога не разкривате пред някого мислите и подбудите си. Ясно ми е, че според вас подписването на договора не беше умно от моя страна. — Сви рамене. — Разбирам нещо от цветарство и с удоволствие създавам нови парфюми, но счетоводните книги и сметки ме влудяват.
— Тогава трябваше да извикате счетоводителя си.
Тя се изчерви леко и тя изпъна рамене, сякаш за да си придаде кураж.
— Добре, искате ли да знаете истината? Може да не съм очарована от тази част на задълженията си, но когато опре до сделки, аз съм костелив орех. Много добре ми е известно, че този договор може да бъде оспорен в съда и смятам, че и вие го знаете. — Изговаряше думите с хладна точност. — Както може би сте осведомен, френският съд е особено чувствителен, когато става дума за беззащитни жени, ощетени от чуждестранни инвеститори. Ето защо прецених, че рискът за мен не е толкова голям. Утре сутрин моят адвокат и счетоводителят ми ще прегледат тези договори. Ако се появят някакви трудности, ще добавим допълнителни клаузи. В случай че не сте съгласен с тях, ще решим спора в съда.
Изразът му внезапно стана напрегнат.
— Защо подписахте, след като сте мислели, че не е добре обоснован?
— По същата причина, поради която вие сте съставили договора. Съдебните процеси са неприятни и повечето хора се стараят да ги избягват. След като подписах договора, сега е много трудно за всеки от нас да се измъкне от сделката. Преди малко, освен на мосю Ганодд, аз позвъних и на още едно място. Обадих се на Анри Льофевр, който отговаря за кредитите в моята банка в Кан и го помолих да провери дали телефонният номер е действително на Банк дьо Женев и дали мосю Ганолд работи в банката. — Погледна го право в очите и добави решително: — Не ме интересува какво се надявате да спечелите от тази сделка, стига да ми дадете пари да спася Вазаро. Защитих го от всички други, ще го защитя и от вас. Радвам се, че тъй бързо ме накарахте да подпиша, защото сега ще дадете на имението толкова, колкото и ние ще дадем на вас.
Отново кипеше от живот, студенината беше изчезнала и той сякаш с кожата си усещаше пламенността на чувствата й. Току-що му се беше сторила наивна и неуверената сега цяла искреше от енергия.
Загледа се в нея за миг, после отметна глава назад и се разсмя високо.
— Боже мой, мислех си, че сте простодушна като агънце. А вие се опитахте да ме уловите в капан.
— Не, просто ви позволих вие да ме уловите. Прав сте, мразя хитрините и уловките. Но за Вазаро съм готова на всичко. — Обърна се към Катрин, която се беше втренчила уплашено в нея. — Надявам се, че мосю Каразов ще остане за вечеря. Тази вечер Софи ли ще приготви яденето?
Катрин тръсна глава.
— Разбира се, че не. И дума да не става, сама ще се погрижа. Случаят е съвсем специален.
— Майка ми е първокласна готвачка, мосю Каразов. Гответе се за угощение. Не трябва ли вече да започнеш с приготовленията, мамо?
— О, да, веднага.
— Много е изпълнителна — отбеляза Алекс, щом Катрин изчезна. — Сигурно много ви помага.
— Понякога — заяви разсеяно Кейтлин, а щом разбра какво има той предвид, добави: — Не си мислете, че я командвам. Майка ми не обича усложненията. Тя предпочита да няма грижи, ако… — Кейтлин изостави темата като незначителна. — Май наговорих твърде много неща. Ще останете ли за вечеря?
— С удоволствие.
— Къде сте отседнал? В Кан ли?
Той кимна.
— В хотел?
— В „Маджестик“.
— Тук бихме могли да ви предложим стая, ако наистина се нуждаете от материал за книгата си.
— Много сте любезна.
— Подписах договор. Въпрос на чест е да спазвам духа на споразумението.
— За съжаление, рядко вече някой се придържа към добрия стар стил в деловия живот. Мнозина са зарязали „духа“.
— Но не и във Вазаро. Ще останете ли?
Той кимна.
— За няколко дни. Вероятно ще бъде по-удобно да бъда тук, след като ще работим върху плановете.
— Плановете ли?
— За маркетинга на парфюма. Между другото той има ли вече име?
— „Вазаро“.
— Като имението? Не наричат ли парфюмите обикновено на нещо по-екзотично?
— Това е мой парфюм и той принадлежи на Вазаро. — Изведнъж лицето й светна. — Не разбирате ли? И по-рано във Вазаро са произвеждани парфюми, но не са носили името му. Работя вече четири години, за да създам този парфюм и бих искала той да пробие. — Очите й се разшириха при внезапно хрумване. — Да не би да искате да сменим името?