— Мислиш ли, че Ледфорд е скрил плячката в самата Троя? — попита Кейтлин.
— Вероятно е в тунела — поклати глава Алекс.
Очите на Кейтлин се разшириха от учудване.
— Тунелът на Андрос ли?
— Спомням си, че Ледфорд често разправяше за книгата на Лили Андреас и легендата за „Вихрения танцьор“. В книгата нямаше подробности за самата легенда, но тя описваше как Андрос се е измъкнал от Троя през един тунел под града, който излизал до някакъв хълм.
— И ти мислиш, че Ледфорд е открил тунела?
— Мозайката се нарежда — кимна Алекс. — Първо, той се интересува от „Вихрения танцьор“ и произхода му. Второ, поръчва специални фенери за работа под земята. Смятам, че е дошъл тук, открил е тунела и е решил, че той е подходящо скривалище за всички картини, които е откраднал. Вероятно е убедил Краков, че краят на играта ще бъде в Турция и после вместо в Истанбул е установил главната си квартира тук на брега. Истанбул е само на час и половина път от тук, а Троя е близо до малко пристанище — Канакъл. Това е още един плюс, защото им е било по-лесно да изнесат съкровищата от Европа по море, а не със самолет.
— Значи „Аргос“ може да е закотвен на този бряг, а не в Истанбул.
— Бас държа, че е така. Това там отпред трябва да е Троя.
Възбуда обхвана Кейтлин и тя се изправи на седалката. На курсовете, които беше изкарала в Сорбоната, се беше запознала с археологическите разкопки в Троя. Под тези руини бяха открити седем отделни града, но за тях не се знаеше почти нищо. Първото селище беше датирано между 3000 и 2500 г. пр.н.е. Троя VII-а, от около 1200 г. пр.н.е. се считаше за града, описан от Омир, но това бе само предположение. И сега Троя беше също толкова тайнствена и обвита в легенди, както и когато Александър Велики я беше посетил, тръгвайки да завладява света.
Кейтлин обаче беше разочарована. На хълма Хисарлък, където беше разположена Троя, се виждаха само купища земя, камънак и изкопи, зад които проблясваше тюркоазеносиньото Егейско море. Пред входа отпред бяха паркирани два туристически автобуса и се забелязваха множество деца, които се изкачваха към вътрешността на огромен дървен кон — копие на прочутия си Троянски събрат. Отдалече кулата на гърба на коня приличаше на къщичка за игри и грамадният кон изглеждаше по-скоро жалък, а не внушителен. Руините с нищо не напомняха града на Омир.
— Идвал ли си тук? — попита Кейтлин.
Алекс поклати глава.
— Чувал съм, че е голямо разочарование. Понякога е по-добре да запазиш представата си и да избягваш действителността. Искаш ли да познаеш в коя купа сено се намира иглата? — попита весело той, посочвайки хълмовете в далечината.
— Или може би в коя част на купата е — добави Кейтлин. — Просто ще търсим и ще се надяваме на успех. Близо до входа трябва да има триъгълен червен камък.
— Който може да се е превърнал на прах през всичките тези векове. Лили Андреас споменала ли го е в книгата си?
Кейтлин кимна.
— Тогава ще го търсим. Ако Ледфорд е успял да открие тунела, той навярно също е използвал някакъв знак.
— „Ако“ — това е въпросът.
Алекс подкара джипа и отмина Троя по посока на хълмовете.
Не им провървя. През целия ден джипът с мъка се провираше през гъстите храсти и подскачаше по неравния коларски път, но те не успяха да открият триъгълния камък или друго нещо, което да ги насочи към тунела. Едва когато нищо не можеше да се види в падналия мрак, те се отказаха и се върнаха в Истанбул.
Кемал се изтягаше на леглото. Когато влязоха, той безгрижно отмести купчината листа, които преглеждаше.
— Алекс, наистина ли мислиш, че тази последователност ще отвори статуетката.
— Възможно е.
— Интересно. Не ни върши много работа, но определено е интересно. — Ухиленото му изражение стана сериозно, когато погледна към Кейтлин. — Намерихте ли нещо?
— Борчета, кал, скали и мухи — изброи тя.
— Много лошо.
— Е, целим се на високо — каза Алекс. — Канакъл е най-близкото пристанище. Утре ще се върнем там, ще се опитаме да намерим някаква следа от „Аргос“ и ще поразпитаме в хотелите. Ледфорд обича удобствата и не вярвам да се е настанил в подземието. — Телефонът зад него иззвъня. — Това трябва да е Голдбаум. Моля се на бога да е узнал нещо. Днес в нищо друго не ни провървя. — Той вдигна слушалката. — Ти ли си, Голдбаум?
— Кой е Голдбаум? — отвърна отсреща.
— Ледфорд — сърцето на Алекс подскочи.
Кемал измърмори нещо под носа си, а Кейтлин пристъпи към телефона.
— Дълго време не сме се виждали, Алекс. Е, не чак толкова, но на мен така ми се струва. Винаги става така, когато добрите приятели са разделени, нали? Чувам, че кучката от Вазаро е още при теб. Това е грешка, Алекс — смъмри го той. — Трябва да си разбрал колко ме беше разгневила.