— Нямаме друг избор — Алекс се запъти към вратата.
— Няма ли да вземеш Кейтлин в посолството?
— Не.
— Тя няма да е очарована.
— Нейна работа. — И тъй като Джонатан продължаваше да го гледа, Алекс добави неочаквано сурово: — Макмилън й каза, че е като мишена и беше съвсем прав. В хотела под охрана за нея е по-безопасно. Бих ли могъл да я мъкна из целия Истанбул и да… — Той замълча, осенен от внезапна мисъл. — Боже!
Джонатан въпросително повдигна вежди.
— Може и да не е така — поклати глава Алекс. — Няма значение. Ще трябва да помисля. Да вървим! — замислено каза той.
— Кои са тези подозрителни типове, които се мотаят във фоайето? — попита Челси, щом Кейтлин отвори вратата на стаята.
— Това е са бодигардовете, които Кемал ми осигури. Този с белега е Али, а другият, който прилича на съживен труп, е Хамад. Или може би обратното. — Кейтлин направи гримаса — Предпочитам да срещна Ледфорд, а не някой от тях в тъмното.
— Съмнявам се, след всичко, което се случи във Вазаро. — Челси влезе и затвори вратата. — Джонатан ми се обади и ми каза, че си тук. Каза още да ти предам, че двамата с Алекс отиват в посолството и Алекс ще ти звънне по-късно.
— Защо, за Бога, Алекс не е спрял да ме вземе? — намръщи се Кейтлин.
— Алекс подозираше, че ще се ядосаш — ухили се Челси. — Но ми каза да ти предам, че отива да си изясни някои неща, а не да напада посолството. — Челси се приближи към телефона върху бюрото. — Тъкмо идвам от дома за сираци и не съм закусвала. Искаш ли нещо?
— Кафе. — Кейтлин се настани в плетения стол до телефона. — Как са децата?
— Добре. Единствено Мелис е травматизирана — намръщи се тя. — Беше особено нервна тази сутрин. Най-добре да кажем на Кемал да отиде да я види пак.
— Пак ли?
— Управителката ми каза, че е отишъл при нея вчера късно вечерта, когато децата били вече настанени.
Сърцето на Кейтлин се изпълни с признателност, когато си спомни как Кемал загрижено изпращаше с поглед Мелис.
— Това не ме учудва. Той се притесняваше за нея, когато ти ги отведе.
— Управителката каза, че посещението е предизвикало огромен ефект. Мелис изглеждала доволна и отишла да спи веднага, щом той си тръгнал. — Челси натисна бутона, за да повика камериерка.
— Това е добре.
— Къде е Кемал?
— Не зная — Кейтлин поклати глава. — Отиде си, след като доведе охраната във фоайето. Каза, че ще наминава периодично.
— Казах ти, че нищо не знаят — каза Джонатан, излизайки от кабинета на помощник-секретаря във фоайето на посолството, където го чакаше Алекс. — Саймънс едва не получи удар, когато му намекнах за тайна среща. Ако изобщо има такава — намръщи се той.
— Все някой трябва да знае за нея. — Алекс се замисли. — Познаваш ли някого от екипа на Картрайт?
Джонатан помисли малко.
— Не, но познавам Филип Пибоди, шефа на Скотланд Ярд. Той ще ме свърже с някого. — Той се запъти към приемната до фоайето. — Ще звънна оттук. Може би ще се наложи да ни потърсят по-късно в хотела, но поне ще завъртим рулетката.
— Тогава да вървим — Алекс последва Джонатан в приемната. — За бога, да направим нещо! — Той забеляза учудения поглед на Джонатан и прибави кратко: — Извинявай, много съм нервен.
Алекс изведнъж разбра, че притеснението се беше появило, когато му хрумна идеята за тази странна връзка. Откакто бяха напуснали хотела, той не се решаваше да обмисли ясно тази възможност, опитваше се да не й обръща внимание. Защо ли?
Той седна в приемната в кожения стол с декоративни месингови гвоздеи. Гледаше разсеяно наоколо, докато Джонатан вдигна слушалката и започна да набира номера. После нарочно престана да слуша разговора на Джонатан със Скотланд Ярд, опита се да се освободи от страха си за Кейтлин, от омразата към Ледфорд и от странното нежелание да сглоби частите на загадката. Чувствата му винаги се намесваха при решаването й, а той не можеше да си позволи това в този момент. Притвори очи и започна да изследва невъзмутимо и логично отделните парчета.
— Трябва да се махаме!
Челси и Кейтлин погледнаха стреснато към Кемал, който се втурна в стаята. Гъстите му тъмни къдрици бяха разрошени, а устните му свити в сурова линия.
— Тук вече не е безопасно за теб, Кейтлин.
— Какво се е случило? — Кейтлин я побиха тръпки. — Ледфорд?
— Да. Али е познал един от хората му, преоблечен като келнер в хотела. — Кемал изправи Кейтлин на крака. — Къде е Алекс?
— Отиде в посолството.
— По дяволите! — Кемал сви рамене. — Оставете му бележка. Пишете, че отиваме в дома ми на „Улицата на чалмите“.
— Ще му напиша — Челси се отправи към бюрото в хола, извади лист хартия от чекмеджето и бързо надраска няколко реда. — Какъв е адресът?