— Той знае къде е. Един път спряхме там, за да си взема китарата. Не трябва да оставяме тук никаква информация. — Кемал грабна Кейтлин за ръката и я дръпна към вратата. — Мис Бенедикт, върнете се в стаята си. Тук и за вас не е безопасно.
— А как ще я отведете до там? — подигравателно попита Челси. — Нямате кола. С колелото ли ще я закарате или ще вземете такси, което някой да проследи?
— Ще наема кола — намръщи се Кемал.
— Добра идея — Челси вдигна слушалката на телефона. — Ще се обадя на рецепцията да ни наемат кола, която да ни чака долу.
— Нас? Това не се отнася за теб, Челси.
— Тя е права — потвърди бързо Кемал. — Не трябва да поемате такъв риск.
— Ледфорд и неговите главорези твърде много ме засягат — сви устни Челси. — Те едва не убиха дъщеря ми. Чаках това копеле да ми падне в ръцете.
— Това не ми харесва — каза Кемал.
— И аз не бях съгласна рамката на колелото ти да се отпечата на задните ми части — отвърна Челси. — Понякога трябва да приемаме нещата, които не ни харесват.
Алекс внезапно отвори очи и се изправи в стола.
— О, господи!
— Какво има? — стресна се Джонатан.
— Затвори. — Той скочи на крака и дотича при телефона. — Трябва да се обадя на Макмилън.
— А Пибоди? — Джонатан прекъсна разговора и подаде слушалката на Алекс.
— Може би няма да ни е нужен. — Алекс бързо избираше телефона на Макмилън в Куонтико.
От главната квартира на ЦРУ се обади Чарлз Барни, който веднага го свърза с Макмилън.
— Какво има пак, Каразов? Струва ми се, че…
— Искам да ти задам няколко въпроса — прекъсна го Алекс. — Поверително. Барни още ли е при теб в кабинета?
— Алекс, какво…
— Там ли е?
— Да.
— Прати го да се разходи.
— Не обичам да вземам…
— Направи го!
— Не можеш да заповядваш… — Той прекъсна, но Алекс чуваше приглушено гласа му. После Макмилън отново се обърна към слушалката. — Давам ти две минути, Каразов.
— Къде ще се състои срещата на Краков?
Мълчание.
— Откъде да знам? Американски представители не са поканени.
— Но ти знаеш, нали? Представители на дванадесет страни с охраната си, събрани в Истанбул. Какви неприятности! И колко по-добре би било ако с организацията се заеме неутрална страна. Кажи, не сте ли предложили вие да координирате мерките за сигурност?
Отново мълчание.
— Да.
— Защо?
— Барни мис… Аз мислех, че ще бъде добър дипломатичен жест и ще предизвика одобрение.
— Кога и къде ще бъде срещата?
— Не е твоя работа.
— Така ли? Но ще бъде твоя, когато Ледфорд превърне в трупове половината от участниците.
— Това няма да стане. И на глупците е ясно, че ще вземем мерки за сигурност.
— Кой друг знаеше, че съм в Париж? — Алекс смени темата.
— Човекът, когото бях пратил да те следи.
— А кой знаеше, че съм в Истанбул?
— Докторът, който те лекуваше.
— Никой друг ли?
— Никой.
— Лъжеш се. И Ледфорд е разбрал. Стори ми се любопитно, когато само твоята служба знаеше, че съм в Париж и Истанбул. В Париж може да е станал гаф, но не и в Истанбул. А изведнъж Ледфорд научава телефона ми и тук, въпреки че е записан на друго име.
— Ледфорд беше изгонен от Компанията преди години.
— Той ми каза, че си има източници на информация. Защо да не приемем, че поддържа контакти с нея?
— Мислиш, че съм аз ли?
— Не. — Алекс замълча. — Мисля, че е Барни.
— Ти си луд — каза Макмилън безучастно.
— Барни ли организира срещата на Краков?
Макмилън се колебаеше.
— Аз я уреждах.
— За бога, кажи ми истината! Ти не си свършил нито една работа от деня, в който се запознах с тебе. Барни урежда всичко.
— Добре, Барни я организира. Но не мисли, че…
— Къде ще бъде?
Макмилън се поколеба и после измърмори:
— В три часа днес. Представителите ще се срещнат в Карнакъл. Краков уреди всички да бъдат закарани от Карнакъл до Троя с брониран автобус, който после да ги върне обратно в града. Той ще пристигне в три без петнадесет.
— Проверил ли си автобуса?
— Моите хора не са, но британските тайни служби са го прегледали сантиметър по сантиметър. Здрав е като барабан и е мощен като танк. Ще го прегледат отново преди хората да се качат. Няма проблеми.
— А развалините?
— Миналата нощ районът беше изолиран. Цялата област гъмжи от войници и хора на тайните служби. Никой не може да влезе или да се измъкне без специален документ.
— Ами ако те вече са вътре?
— Невъзможно. Петнайсетина километра от областта при руините е претърсена преди блокадата. Това са обичайни мерки, известни и на глупаците.