— Аз пък ти казвам, че те са подготвени. Барни е човек на Ледфорд.
— Барни? — Той недоверчиво се засмя. — Мисля, че ти… — Какво беше това?
Алекс също беше чул. Леко затваряне на слушалка от друг телефон.
— Бягай от там по дяволите, Макмилън! После извикай британските тайни служби…
На другия край на линията се чу глух пукот, а после ударът от слушалката, паднала върху бюрото.
— Макмилън!
Някой внимателно постави обратно слушалката върху телефона и връзката прекъсна.
За последен път Алекс бе чул този глух пукот, когато беше в Спецназ. Той не можеше да го забрави: звукът, който издава пистолетът със заглушител. Макмилън нямаше да се обади на британските тайни служби, нито на някой друг.
Алекс затвори телефона и се обърна към Джонатан.
— Убиха Макмилън. Срещата е в Троя. Барни знае, че сме по следите на Ледфорд, така че ще се разпореди охраната да ни спре, ако се доближим до мястото. — Вече беше десет без петнадесет. Оставаха по-малко от пет часа до срещата, а той още не знаеше как ще се промъкне през първия пост.
— Джонатан, помоли помощник-секретаря да направи още нещо за мен — Той бръкна в джоба на якето си и измъкна телефонния номер в Истанбул, на който Ледфорд беше звънял. — Трябва да знам чий е този телефон.
Джонатан погледна за момент сериозното лице на Алекс, обърна се и излезе.
Алекс се опита да запази хладнокръвие. Той можеше да е сбъркал. Не беше сигурен. Как се надяваше да е сгрешил!
Джонатан се върна в стаята.
— Телефонът е записан на името на Кемал Немид, „Улицата на чалмите“ № 423.
— О, боже — Алекс разбра защо с такава неохота беше се занимавал със загадката.
— Не го ли очакваше?
— Очаквах го. Надявах се да не съм прав. Бях поискал от Макмилън да ме свърже с агент тук, в Истанбул. Барни го е направил вместо него. За Барни е било лесно да замени името на агента с това на Кемал — усмихна се горчиво Алекс. — Кемал е човекът на Ледфорд в Истанбул. — Кемал, който в момента пази Кейтлин от Ледфорд. — Ръката на Алекс трепереше, докато набираше телефона на хотела. — Стая 546. — Той изчака телефонът да звънне десетина пъти. Никой не вдигна.
Алекс изпита смразяващото усещане, че става нещо, което вече се е случвало. Преди шест месеца той чакаше по същия начин някой да вдигне слушалката в нощта, когато хората на Ледфорд бяха убили Павел.
— Хайде, трябва да се върнем в хотела. — Той остави слушалката.
— Можеш да паркираш тук — каза Кемал. — Трудно е да се изкачваш по улицата с кола.
Челси погледна тясната, криволичеща и неравна улица и кимна.
— Разбирам защо караш колело.
Кемал се измъкна от предната врата и помогна на Кейтлин да слезе. После заобиколи и отиде при Челси.
— Промени ли решението си? Ще се върнеш ли в хотела?
— По никакъв начин — Челси отрицателно поклати глава и отвори вратата.
— Много лошо — Кемал замислено я гледаше, а после пристъпи към нея и постави ръка на рамото й. — Но ти благодаря за…
Челси се свлече към волана и го закри с косата си.
— Челси, какво ти е? — Кейтлин се спусна към нея. — Тя погледна, объркано Кемал. — Какво…
— О, нищо сериозно — каза меко Кемал. Той я хвана за ръката и я побутна към Челси. — Виж, даже не е пребледняла.
— Тя е в безсъзнание. — Кейтлин едва усети убождането, когато дланта на Кемал допря ръката й. — Как можеш да кажеш…
— О, Кейтлин, толкова съжалявам — прошепна Кемал.
Той внимателно я прихвана, защото коленете й се подгънаха и тя политна към земята.
— Алекс, момчето ми, време е за последното действие — каза Ледфорд щом Алекс вдигна телефона в стаята си след около час.
— Къде са те? — попита Алекс.
— Гласът ти е леко напрегнат. Дамите са живи и ще бъде така, ако се подчиняваш на нарежданията.
— Те не са в дома на Кемал. Вече бяхме там.
— Разбира се, че не са. Учудвам се, че си удостоил с внимание онази бележка. Всъщност те са на път за тук.
— За Троя?
— Да. Кемал ще те посрещне на разклона за Труве и ще те доведе при мен — бързо добави той. — Идвай веднага. — Той затвори телефона.
— Той казва, че са живи — Алекс рязко се обърна към Джонатан… — Трябва да отида в Троя.
— Ще дойда с теб.
— Може би имам еднопосочен билет. Няма за какво да преговарям с него.
— Идвам с теб — повтори Джонатан. — Как ще се доберем дотам?
— Ще наемем един джип и Кемал ще ни посрещне на разклона за Троя.
Ледфорд се изкачи на хълма, където чакаше Ханс.
— Време е да тръгваш, момчето ми — каза нежно той. — Добро място ли си избрал?
— Да — сви рамене Ханс. — На другия хълм. Има много издатини, зад които да се скрия.