— Алекс ми каза, че сте убиец.
— И разбира се, това е насочило целия ви гняв срещу мен. — Ледфорд трепна.
— Не само това. Защо убихте майка ми?
— Страшно съжалявам. — Той се усмихна. — Не е трябвало да влизате в играта, ако не сте заложили всичко в нея — презрително махна с ръка той. — Всичко това е минало. Вече сме в друго полувреме. — Той неочаквано измъкна от якето си пистолет и го насочи срещу тях. — Приготвил съм няколко препятствия за вас. Елате тук — Той се насочи към вратата зад масата.
Кейтлин и Челси не помръдваха.
— Не се инатете. Зная, че предпочитате предизвикателството пред сигурната смърт. — Той извади от джоба си ключ и отвори вратата.
Кейтлин и Челси неохотно тръгнаха към него. Лъхна ги студен, влажен въздух. Пълна тъмнина. Не, не съвсем. Кейтлин с мъка различи една светла точица в далечината.
— Светлина — каза Ледфорд проследил погледа й. — Много се зарадвах, когато открих колко предвидливи са били троянците. Главният тунел има разклонения, а това тук е най-интересното от тях. Когато намерих този изход, си отдъхнах — не се знае кога може да потрябва.
— Предлагате ни да се измъкнем ли? — попита скептично Челси.
— Не ми ли вярвате? Всъщност вие сте права. Никога няма да стигнете до края на тунела. Оставил съм няколко изненади за вас по пътя.
— Ами ако изберем да останем тук?
— Ще ви застрелям — каза Ледфорд с очарователна усмивка. — Изберете тунела и ще имате възможност не само да спасите себе си, но и английската делегация, а това ще ви направи героини за света. Не е ли вълнуващо?
— Естествено — отвърна Челси.
— Тунелът излиза точно под хълма Хисарлък, където ще се състои срещата на Краков. — Кейтлин широко отвори очи и той поклати глава. — Алекс не ви ли е казал? Срещата ще се състои след час. Участниците ще пристигнат съвсем скоро със специален автобус, а Краков топло ще ги приветства и ще им покаже руините. — Той замълча. — Както и тази нелепа дървена имитация на Троянския кон. Само като си помисли човек, че истинският Троянски кон е „Вихреният танцьор“! — лицето му се изкриви в гримаса. — Познайте какво ще намерят, изкачвайки се в корема на това чудовище — погледна ги изпитателно той.
— Гърци, носещи дарове? — попита Челси.
— Чудесно — Ледфорд избухна в смях: — Всъщност германци, носещи дарове. Миналата нощ, преди войниците да дойдат, накарах моя стар приятел Ханс да сложи експлозив в главата на коня. Той ще гръмне точно, когато всички са вътре. Бум! — Той театрално разпери ръце.
— И Краков ли? — попита Кейтлин.
— Не, на него му се вие свят от високото и той няма да влезе в коня. За него съм подготвил нещо по-специално. От доста време знам, че Краков иска да премахне мен и хората ми, след като това безумно дело бъде извършено. Аз трябва да действам пръв. Вчера платих на моите хора и ги пратих да си вървят. Сега сме само аз, Ханс и Кемал и един много стегнат план за разчистване на сметките.
— И вие искате ние да провалим този план?
— Няма по-болезнено наказание от това да загубиш, когато победата е на хоризонта. Вие няма да стигнете до края на тунела, още по-малко до развалините. Ако с някакъв невероятен късмет се доберете дотам, ще си имате работа с турските войници, с английските тайни служби и с отряда на Краков за борба с терористи. — Той бръкна в джоба си и извади метално джобно фенерче. Преди да го подаде на Кейтлин, той го включи и изключи няколко пъти. — Ще забележите, че батериите са много слаби. Колко жалко! Всеки момент може да откажат. От друга страна, може и да издържат до края на тунела. Но вие няма как да разберете, нали?
Кейтлин го стисна здраво в ръката си.
— Челси няма нищо общо с това. Щом сте толкова сигурен, че ще се измъкнете, пуснете я да си върви.
— И да ви оставя без компания в последните ви минути? Алекс няма да ми го прости — усмихна се мило той. — А сега, тръгвайте. Чакат ви големи приключения. — Той щракна с пръсти. — О, щях да забравя. Моля, свалете чорапите и обувките си. — Усмивката му се стопи, тъй като двете жени не помръдваха и го гледаха объркано. — Побързайте! Няма по-добър начин да унизиш някого от това да го накараш да се скита бос в тъмното. А аз искам да направя точно това, мис Вазаро.
Кейтлин и Челси събуха обувките и чорапите си и ги пуснаха на, земята.
— Чудесно — поклати одобрително глава Ледфорд — А сега ви казвам сбогом. — Той ги побутна в тъмния тунел и хлопна вратата зад тях.
Миг по-късно те чуха как ключът да се превърта в ключалката.