Глава двадесета
— Боже, цялата околност гъмжи от войници. — Джонатан погледна през рамо назад към камиона, натъпкан с турски войници, който току-що беше минал покрай тях. — Как, по дяволите, Ледфорд смята да се справи с тях?
— Той обича такива неща. — Алекс сви по разклона за Труве — това е предизвикателство и колкото по-голямо е то, толкова повече се харесва на Ледфорд. Това доказва колко е умен.
— На тебе ли? — запита Джонатан.
— Да. — Алекс погледна към храстите, чакайки знак от Кемал. — И на себе си. Колко е часът?
— Два и двадесет и пет. Автобусът за конференцията трябва да се движи зад нас, ако иска да е в три без петнадесет при развалините. Как ще преминем през поста?
— Това е работа на Кемал — мрачно сви устни Алекс. — Такова умно момче като него трябва да знае как. Помислил е…
Той замълча, тъй като Кемал изскочи на пътя и вдигна ръка, за да спре колата. Беше облечен в червен пуловер, привързан с връв на кръста и кафяви панталони от кадифе и така изглеждаше толкова млад, колкото при първата му среща с Алекс.
Алекс натисна спирачките и джипът спря.
— Бързо пристигнахте. — Кемал чевръсто мина отпред, където седеше Джонатан. — Вие ли сте Андреас?
Джонатан кимна.
— И аз така помислих. Познах ви от снимките от вестниците. Известен сте почти колкото Брус Спрингстийн.
— Благодаря — отвърна сухо Джонатан. — Изглежда вие сте Кемал, за когото съм чувал толкова много.
Кемал отвори вратата и му каза:
— Минете отзад, а аз ще седна тук. Отпред при бариерата ще ни проверят документите.
— А вие имате ли документи? — попита Джонатан, слизайки от колата.
— Разбира се. Краков е снабдил с документи за влизане и излизане всичките хора на Ледфорд.
— И кой трябва да бъдем ние? — Джонатан се настани отзад и затвори вратата.
— Хора от отряда на Краков за борба с терористи. Това ще ни позволи да ходим навсякъде, без да ни спират. Аз ще уредя всичко.
— Защо пък не? Ти си доста добър в това — каза Алекс и запали колата.
— Много си ми ядосан — погледна го Кемал.
— Ядосан съм на себе си. Та аз имах доверие в теб!
— Не съди толкова строго. Аз съм добър във всичко, което правя.
— И какво точно правиш, Кемал?
— Каквото е необходимо. Казах ти, че ще стана много богат.
— Като спечелиш кървави пари на служба при Ледфорд ли?
— Ледфорд е оръдието, с което ще стигна до целта. Но никак не обичам да проливам кръв — намръщи се Кемал. — Това не е по моята част.
— А какво тогава? — попита Джонатан.
— Алекс сигурно се е досетил.
— Търсене и предлагане — каза Алекс. — Циганина.
Кемал кимна.
— Ирмак ли беше?
— Той също беше циганин. Всъщност той ми беше вуйчо. Когато напуснах племето си, дойдох в Истанбул при Аднан и се почувствах идеално. — Горчиви нотки прозвучаха в гласа на Кемал. — В края на краищата нали беше брат на майка ми?
— Ти го уби.
— Той ме използваше. Едва не ме унищожи, както направи с много други. Беше си заслужил смъртта.
— За това не споря. Защо не го уби по-рано?
— Времето не беше подходящо. Аднан имаше много влиятелни приятели в града, който с радост щяха да ми прережат гърлото, както аз направих с него — отвърна с Кемал. — Смяташ ли, че действам необмислено? Това направих един-единствен път през живота си и се оказах в публичния дом на милия ми вуйчо. От тогава не избързвам и планирам всяка стъпка. Знаех, че скоро ще напусна Истанбул и ще бъде по-безопасно да премахна Аднан. Неговата смърт целеше три неща. Тя трябваше да отклони вниманието ти от мен, да освободи децата и — Кемал се усмихна жестоко — да ми достави удоволствие.
— Ти ли остави счетоводните книги и паспортите в бюрото?
Кемал кимна с глава.
— Идеята, че Аднан е Циганина малко куцаше, но се надявах да се задълбочиш в списъка с доставките.
— Както и направих. Боже, колко съм бил глупав!
— Не — внимателно отвърна Кемал. — Ти ми вярваше.
— Което доказва, че съм бил глупак. Ти даже си рискувал да ми покажеш тефтера с доставките.
— Това беше грешка. Не вярвах, че ще имаш време да сглобиш нещата. Бях принуден да действам много внимателно. Ледфорд знаеше къде се намирате от вечерта, в която Ферацо се опита да убие Кейтлин, но не му беше известно, че съм се свързал с теб преди това. Казах му, че не съм могъл да те открия, след като се върна от Франция. Ти обаче се обади на Макмилън и Барни щеше да му каже — затова трябваше да го изпреваря.
— Ако Ледфорд е знаел къде сме, защо не се опита отново да убие Кейтлин?
— Смъртта на Ферацо го извади от равновесие. Барни му беше казал, че не го е извършил Макмилън, а ти беше вън от подозрение. — Кемал се намръщи. — Убедих го, че вероятно си се споразумял с Краков да ви пази, а ти да му помогнеш да очисти Ледфорд. Той реши да изчака и да види какво ще стане — точно както го бях намислил. — Кемал поклати глава, тъй като Алекс го наблюдаваше скептично. — Ти не разбираш. Аз исках да предпазя Кейтлин. Аз те харесвам и не искам нищо да се случи нито на теб, нито на нея.