— Кажи им какво ще направя със статуята, Кемал.
Кемал срещна погледа на Алекс и направи почти незабележим жест на отрицание с глава, а високо каза:
— Той има по-скромна цел от Краков. Не иска да става крал на Европа, а само император на Южна Америка.
— В действителност моят план е по-изпълним. Тези творби на изкуството никога не биха влезли в един общ музей в Европа, докато Южна Америка е друга работа — Ледфорд се отпусна в креслото. — Тази идея ми дойде след провала на Салазар, който толкова те зарадва. Щом затвърдя позициите си в някоя малка латиноамериканска страна, ще се появя на сцената. Кой знае докъде ще стигна? Имам доста по-голям шанс да успея от Краков.
— Боже господи! — прошепна Джонатан.
— Не одобрявате ли? — попита Ледфорд. — Моят приятел Кемал смята, че идеята е прекрасна. Той обаче има съществено място в схемата. Ще го направя много богат човек. Ще бъдеш ли с нас, Алекс? — Той се обърна нетърпеливо към него. — Доказал съм, че съм равен на теб, дори може би по-добър. Тук няма нищо интересно за теб. Ти се нуждаеш от стимул, а аз мога да ти го дам. Имаш нужда от мен.
— Къде е Кейтлин?
— Искаш да ме унижиш ли? — по лицето на Ледфорд се изписа гняв.
— Къде е тя?
— Пратих ги двете с мис Бенедикт по едно от разклоненията на тунела, водещо към развалините. За нещастие, те май няма да стигнат дотам.
— Защо? — настръхна Алекс.
— Не мислиш, че съм ги улеснил, нали? Но бях благороден. Дадох им фенерче и ги предупредих, че пътят им до хълма ще е много труден.
— Ти каза, че ще ги задържиш като заложници, докато дойде Краков — намръщи се Кемал.
— Аз не ти казвам всичко, Кемал — усмихна се Ледфорд. — Например не съм ти казал за експлозива.
— Експлозив? — вцепени се Кемал.
Ледфорд кимна.
— Моят стар приятел Ханс го постави преди няколко дни в тунела като малка изненада за мен. Аз проверих часовниците — експлозивът ще се взриви след двадесет и пет минути, точно в три без седем — каза той, поглеждайки часовника си. Това значи четири минути след като взривът в дървения кон отнесе участниците в конференцията. Експлозиите ще предизвикат хаос и всички ще се втурнат към развалините. Ако все пак има охрана на постовете, лесно ще се справим с нея.
— Искаш да ти повярваме, че ще унищожиш всички тези безценни картини? — попита Джонатан, поглеждайки към купчините картини в сандъците до стената.
— Една картина. Един Рембранд. Всичките останали картини и статуи вече са на „Аргос“. Тук са само „Вихреният танцьор“ и този Рембранд. Запазих празните опаковки, за да убедя Ханс, че си заслужава да постави експлозива. Естествено, ще взема „Вихрения танцьор“ и картината на Рембранд, когато си тръгна.
— Искаш да вдигнеш тунела във въздуха ли? — попита Джонатан.
— О, да, това е важно. Ето защо изтърпях толкова неприятности. След като Ханс си свърши работата, той ще бъде арестуван от британските служби за сигурност. Това го уреди Барни. Противно на общото мнение, англичаните са много свирепи, когато действат под напора на чувствата, а те много обичат Картрайт. Те ще принудят Ханс да признае, че е поставил бомби и е вдигнал във въздуха мен и прекрасните творби на изкуството. Разбира се, те ще му повярват, тъй като признанието ще дойде след изключителен натиск. Каква трагична загуба за света! — Ледфорд печално поклати глава.
— И повече няма да търсят нито теб, нито картините — добави Алекс.
— Правилно — усмихна му се Ледфорд — Виждаш ли, Алекс, понякога е по-трудно да създадеш загадката, отколкото да я разрешиш. Нямаш представа как трябваше да бдя над Ханс и да го манипулирам, докато той стигне до това емоционално състояние. Най-напред трябваше да се убедя, че притежава необходимата доза глупост, инат и порочност, а после с месеци го обработвах психически, докато стане годен да го използвам. Раната му трябваше да е действително болезнена, но не смъртоносна. Трябваше да му осигуря проститутка, която да ми дава информация… — Той замълча и поклати глава — По-късно ще има време да ти доразкажа. Вече трябва да се приготвяме, за да стигнем навреме до поста. Изведи мистър Андреас от стаята — обърна се той към Кемал. — Искам да говоря с Алекс.
— Ако обичате, мистър Андреас — кимна му Кемал и посочи вратата с автомата си.
— Алекс? — обърна се към него Джонатан.
— Отивай — отвърна Алекс.
След като двамата мъже излязоха, Алекс каза:
— Покажи ми тунела.
— Остани с мен — произнесе Ледфорд. — Ела с мен. — Той се изчерви и продължи със запъване: — Не ме привличаш физически. Мога да разбера как се… Аз просто искам да бъда с теб.
— Върви по дяволите.