Краков помогна на старата дама да слезе от автобуса и й се усмихна подкупващо. Ханс виждаше как се движат устните му, когато говореше. После той се обърна и тръгна заедно с Картрайт, а останалите ги последваха.
Брайън му беше наредил да изчака, докато всички от делегацията влязат в глупавия дървен кон, но на Ханс му беше писнало от заповеди. Щеше да действа, както намери за добре.
Той се усмихна доволно, представяйки си изненадата на Брайън в последните мигове преди да умре.
Да оставаше още малко време.
Когато Джонатан изнесе Челси от тунела, Алекс вече беше подкарал джипа към Кейтлин.
— Виждам, че Алекс е решил да не чака. — Джонатан постави Челси върху една голяма плоска скала до изхода на тунела. — Така е по-добре.
Челси гледаше бягащата фигура на Кейтлин.
— Боже, та тя прилича на луда. И аз ли изглеждам толкова зле?
— Даже по-лошо. — Той свали ризата си, разкъса я на парчета и бързо уви стъпалото на левия й крак. — Не мислех, че толкова си пострадала.
— Ще оживея.
— Да, разбира се. — Той превърза и другия й крак и после я изправи. — Ще можеш ли да вървиш? Искам да се махнем от този хълм колкото се може по-бързо. Не знам колко експлозив има в тези тунели, но не искам да рискуваме.
— Добре съм. — Челси се изправи и тръгна надолу по склона. — Да се махаме от тук.
— Качвай се! — извика Алекс, когато се изравни с Кейтлин и натисна спирачките. — Бързо!
— Колко време имаме? — Кейтлин скочи вътре.
— Пет минути — Алекс даде газ и джипът полетя напред.
— Ще успеем ли?
— От къде да знам?
Джипът се носеше през полето към хълма.
Устремил се към развалините, джипът приличаше на пиян носорог.
Погледът на Ханс се спря върху него. Друга неочаквана промяна в плана на Брайън? Той погледна през бинокъла. Мъж и жена. Трябваше ли да застреля шофьора?
Не. Той беше много далече и можеше да го уцели само със Спрингфилда, но единственият патрон беше предназначен за Краков. Освен това войниците трябва да са го забелязали и ще свършат тази работа вместо него. Той погледна часовника си. След пет минути статуята трябваше да гръмне.
Тази промяна обаче можеше да разруши неговия собствен, деликатно построен план. Може би трябваше да ускори акцията.
Ханс бръкна в джоба си и извади двата малки черни превключвателя, с които можеше да контролира таймерите на експлозива както в тунела, така и в Троянския кон. Предната нощ той се беше промъкнал и на двете места и беше скрил внимателно по един втори детонатор, командван чрез радиовръзка. Син бутон за Троянския кон, червен за тунела.
Той държеше съдбата на Брайън в дланта си. В този момент от него зависеше всичко. Единствен той контролираше нещата.
Нямаше нужда да чака още пет минути.
— Те ще ни застрелят — каза Кейтлин унило, виждайки как джипът с войниците приближава и как един от тях насочва автомата си за стрелба. — Не виждат ли, че искаме да ги спасим?
— Това, което знаят е, че джипът може да е пълен с динамит. Залегни долу.
— И тогава да се целят в теб ли? — Кейтлин се държеше за ръчката.
— Ще ми помогнеш ли с нещо, ако те застрелят? — отвърна Алекс и тръгна на зигзаг, за да попречи на войниците.
— Не може ли да спрем и да им обясним?
Алекс поклати глава, поглеждайки часовника си.
— Има още четири минути. — Той ускори и те се понесоха към дървения кон.
Ханс се намръщи, опрял гръб в скалата.
Джипът щеше да премине. Само след няколко секунди Краков ще го забележи и ще вдигне тревога.
Ханс насочи надолу бинокъла си. Краков стоеше до Картрайт на пътеката, водеща към Троянския кон. Той се усмихваше, а вятърът вееше сребристата му коса. Бавно и внимателно Ханс се прицели и натисна спусъка.
Кърваво петно се появи на челото на Краков, а подкупващата усмивка остана запечатана на лицето му завинаги.
Дотук добре. Сега е ред на развлечението. Ще покаже на Брайън кой контролира нещата.
Палецът му натисна синия бутон и Троянският кон хвръкна във въздуха сред огнени облаци.
Дървените трески, разхвърчали се след експлозията, счупиха стъклото на джипа.
Алекс скочи върху спирачките и бутна Кейтлин на пода. Ударната вълна беше повдигнала джипа три стъпки във въздуха и той с трясък падна обратно на земята.
— Нещо не е наред. Имахме още четири минути — Кейтлин едва си пое дъх. Тя се притисна до Алекс и зарови лице в рамото му. — Някъде стана грешка.