— Най-вероятно приятелят на Ледфорд — Ханс, е променил правилата. — Алекс предпазливо подаде глава и погледна навън. Беше като в лудница — всички тичаха нанякъде и крещяха. Участниците в конференцията бягаха назад към автобуса. Войниците се лутаха безпомощно и с объркване гледаха дупката, появила се на мястото на огромния дървен кон. Върховете на боровете около статуята се бяха запалили и горяха като гигантски свещи на погребален пир.
Краков лежеше сгърчен неподвижно на земята. Алекс разтревожено погледна към Картрайт, но тя беше станала от земята и замаяно изтърсваше праха и листата от синия си костюм.
— Картрайт е добре.
— А Краков?
— Не зная, не се движи. Всички тичат към автобуса.
Кейтлин седна на пода на джипа.
— Всички ли са живи? Не мога да повярвам, че…
— Слезте от колата! — Заповедта беше произнесена рязко, с английска решителност. — Вдигнете ръце или ще стреляме!
Алекс погледна настрани и видя паркиран джипа с английските войници, които ги преследваха. Трима от тях стояха до джипа, а висок мъж с гърбав нос и униформа на британски полковник ги гледаше мрачно.
— Действайте или с удоволствие ще ви пръсна мозъците!
— Картрайт е в безопасност — каза сухо Алекс, поглеждайки дулата на трите автомата, насочени към главите им. — Но за нас хич не съм сигурен.
Револверът на Ледфорд сухо изщрака.
Кемал се усмихна, измъкна от джоба на кадифените си панталони четири патрона и ги показа на Ледфорд.
Ледфорд отпусна оръжието и сянка на възхищение премина по лицето му.
— Щеше да стигнеш много далече, Кемал. Никога не съм срещал…
Земята потрепери и върху масата се посипа прах.
Ледфорд замръзна на място.
— Това е Ханс! По дяволите, много е рано! — Той грабна „Вихрения танцьор“ под мишница. — Този негодник!
— Дай ми статуята — каза Кемал.
— Вземи я — очите на Ледфорд заблестяха. — Махам се оттук. Аз самият бях проверил таймера. Това копеле се е върнало и е сложило втори детонатор, който може да задейства, когато си поиска. — Той изведнъж хвърли револвера към Кемал, удари го в слепоочието и когато Кемал инстинктивно се дръпна назад, се шмугна покрай него навън.
Кемал се съвзе, сграбчи револвера и се затича след него. Ледфорд се беше насочил към стълбата Кемал го следваше, виждайки „Вихрения танцьор“ да проблясва на светлината на фенера. Настигна го точно когато Ледфорд беше започнал да се изкачва и го дръпна за рамото. Ледфорд изръмжа, обърна се и удари Кемал със статуята в гърдите. Кемал отстъпи към стената, а Ледфорд отново се спусна нагоре.
Кемал сложи два патрона в „Магнума“ и го последва Ледфорд беше на половината път до изхода, когато той го хвана и отново се опита да измъкне „Вихрения танцьор“. Ледфорд го удари с коляно в слабините. Той се сгърчи от болка и се дръпна назад, опитвайки се отчаяно да отскубне статуетката от него.
— Тя е моя! Дай ми я, кучи сине! — Ледфорд с всичка сила удари Кемал през лицето.
Кемал усети соления вкус на кръв в устата си. Олюля се, залитна надолу по стълбата, но все още стискаше статуетката. После вдигна пистолета, прицели се и, вече падайки назад, натисна спусъка.
Кърваво петно се появи на дясната буза на Ледфорд и Кемал го чула вика от изненада и болка.
Той падна надолу и за момент силната болка го зашемети. Нещо се беше счупило…
Кемал бавно започна да усеща влажните камъни под тялото си и осъзна, че Ледфорд лежи мъртъв, проснат по-нагоре на стъпалата. Струваше му се, че стълбата се изкачва в безкрайността и тази мисъл го накара да се усмихне. Именно в безкрайността ще попадне, ако не успее да излезе.
Той сграбчи в ръка „Вихрения танцьор“ и бавно се отправи към стълбата. Противната пареща болка в рамото го караше да стиска зъби. Достигна стълбата и започна да се катери нагоре. Бавно, прекалено бавно. Трябваше да се стегне и да ускори темпото.
Ханс всеки момент можеше да взриви тунела…
Глупавите войници тичат из развалините като пилци, при които е пусната лисица, помисли си весело Ханс. Лисицата в случая беше той.
Той се облегна на скалата, наблюдавайки ги за момент и после насочи поглед към втория детонатор. Брайън вече е разбрал, че кормилото е в ръцете на друг и сега може би отчаяно се мъчи да се измъкне от тунела заедно с безценната си статуя.
Ханс се колебаеше, удължавайки удоволствието от момента, вкусвайки упоителната, божествена сила.
— Сбогом, Брайън — каза тихо той и натисна червения бутон, за да взриви експлозива в тунела.
Първият взрив изобщо не прозвуча като експлозия, а по-скоро като тътен от дълбините на хълма. Десет секунди по-късно вторият и третият отнесоха върха му като при избухващ вулкан.