Челси и Джонатан спряха насред полето, замаяни от вихрушката от дървета скали и пръст, изстреляни високо в небето.
— Боже мой! — прошепна ужасена Челси. — Кой може да преживее такова нещо?
— Няма оцелели — заключи полковник Севърн с твърдото си английско произношение, като погледна към ямата, издълбана на мястото на капака, който водеше към тунела. Той се обърна с лице към Джонатан и Алекс.
— Естествено, ще направим разследване, но е невъзможно някой да е оживял след такъв взрив. Преди час хванахме Ханс Брукер и той ни каза, че е поставил три бомби с достатъчно експлозив да взривят половината Лондон. — Той вдигна рамене. — Ако взривът не ги е разкъсал на парчета, вероятно са смазани от падащи скали. Земята тук е толкова неустойчива, че изравянето на останките може да отнеме години.
— В храстите е имало скрита кола. Може би са се измъкнали преди… — Той замълча, тъй като Севърн поклати отрицателно глава. — Не?
— Намерихме колата на пътя от хълма за равнината, където експлозията трябва да я е унищожила. Една от липсващите картини на Рембранд беше в камиона, но той и сега си стои на мястото. Немид и Ледфорд са още в тунела.
— Проверихте ли при охраната на постовете? — попита Алекс.
— Те са били там повече от пет часа и нито една кола не е преминала през бариерата след експлозията. Приемете факта, че са мъртви. Ще ни трябват показанията на всички вас — бързо добави полковник Севърн.
— На дамите днес им дойде много — вметна Джонатан. — Не може ли да ги пратите в хотела да си починат, а ние с Алекс ще сме на ваше разположение. По-късно ще разпитате и тях.
Севърн се поколеба, погледна назад към зейналата дупка и кимна с глава.
— Е, добре, и утре е ден. Ще пратя някой да закара мис Бенедикт и мис Вазаро обратно в Истанбул. Кажете им да не напускат града. Ще започнем разпита с вас, Андреас.
— Само още две думи. — Джонатан се обърна към Алекс. — Кажи на Челси, че ще дойда да я видя в хотела.
Алекс не отговори и Джонатан забеляза, че той замислено изучава няколко бора в далечината.
— Алекс?
— О, да, разбира се — Алекс отмести поглед от боровете и се отправи към джипа, където седяха Челси и Кейтлин.
Когато отвори вратата пред Кейтлин и Челси, приказливият портиер на „Хилтън“ остана като гръмнат.
Той не е виновен, помисли си Кейтлин. Те бяха толкова мръсни и омазани с кръв, сякаш се връщаха от сражение. А това беше самата истина.
— Трябва да повикаш лекар да види краката ти, Челси — уморено каза Кейтлин, докато се изкачваха с асансьора. — Сигурно не съм успяла да извадя всичките стъкла.
— Ще се обадя на рецепцията и ще поръчам да извикат някакъв доктор. — Асансьорът спря на етажа на Челси, вратата му се отвори и Челси се запъти навън. — Ще ти се обадя по-късно — каза тя и се отдалечи, накуцвайки.
Когато няколко минути по-късно Кейтлин отключваше вратата на стаята си, телефонът вътре иззвъня. Тя изтича, вдигна слушалката и от нея се разнесе гласът на Челси.
— Мелис е изчезнала. Управителката на дома е оставила съобщение за мен в стаята. Те смятат, че е избягала.
— О, не! Извикали ли са полиция?
— Да, преди час. Господи, какъв ден!
А когато намерят Мелис, ще трябва да й кажат, че единственият човек, който я е свързвал със света, е разкъсан на парчета. Челси беше права — какъв дяволски лош ден.
— Ще ти се обади ли тази управителка, когато открият Мелис?
— Да, моли се на Бога! — Челси затвори телефона.
Кейтлин бавно се отправи към банята и пусна душа. Докато се събличаше, тя улови отражението си в огледалото над ваната и потръпна. Изглеждаше даже по-лошо, отколкото й се струваше. Голяма синина се беше появила на подутата й буза, а сенките под очите й изглеждаха също толкова наситено сини.
Тя се вмъкна под душа като остави топлата вода да се стича върху нея и да прогонва болката от мускулите й. Трябваше да бъде доволна. Ледфорд беше мъртъв и правдата беше възтържествувала. Но това удоволствие беше горчиво, защото освен Ледфорд беше мъртъв и Кемал Немид.
Кемал. Странният, забавен и потаен Кемал, който я беше развълнувал, излекувал и… предал. Все пак Алекс й бе казал, че накрая Кемал ги е спасил всичките. Тя усети горещи сълзи да се стичат по бузите й и не разбра дали те бяха просто от облекчение след напрежението, или за този лукав и недостоен разбойник Кемал.
Алекс се прибра в хотела след полунощ. Изглеждаше толкова изтощен и раздърпан, колкото и Кейтлин преди известно време.
— Има ли някакви новини? — запита тя, когато той влезе в стаята, а после седна в леглото и угаси телевизора. — Имам предвид, освен, това, което знаем. Очевидно английската делегация е споделила нещо с пресата. Това, което стана в Троя, навсякъде е водеща новина.