— Където ще го чака моторница — допълни Кейтлин. — За да го закара до… — Тя замълча. — Къде?
— Където е закотвен „Аргос“. Вероятно не е пропуснал да подкупи щедро екипажа, за да го приемат като водач вместо Ледфорд.
— По такъв начин той вдига платна и отплава без повече пречки с товар от безценни произведения на изкуството.
— Може би ще има още нещо за уреждане.
— Мелис ли? — Кейтлин се помъчи да си спомни какво й бе казала Челси сутринта. Сякаш беше изминала цяла вечност, откакто Челси влетя в стаята да й каже, че Алекс е отишъл в посолството. — Управителката на дома е казала на Челси, че Мелис била много разстроена снощи, но след като Кемал я посетил, се успокоила и изглеждала доволна. Челси обаче спомена, че Мелис днес отново е била нервна.
— Дали е било нерви… или очакване?
— Може би снощи Кемал й е казал, че ще я вземе със себе си?
— Някой от неговите съучастници може да я е отвел на „Аргос“. — Той вдигна одеялото, пъхна се в леглото до Кейтлин и уморено се облегна на възглавницата. — Господи, как да разбера? Угаси лампата!
Тя се протегна и угаси, преди да си легне.
— Каза ли на полковник Севърн?
— Какво можех да му кажа? Всичко това са предположения.
Тя не отговори.
— Ако се е измъкнал, трябва да е взел „Вихрения танцьор“.
— Ако е поел риска да го хванат с него. Как може да се скрие статуя на велосипед? По-умно би било да я остави като картината на Рембранд. Но аз нямам факти, които да подреждам. Единственото, с което разполагаме, са проклетите следи от колело. Всичко е само предположения и догадки.
— Ти искаш ли това да е вярно?
Той дълго мълча, сякаш нямаше намерение да отговори, а после едва доловимо произнесе:
— Да, искам това да е истина.
За Алекс това признание не беше лесно. И той, и Кейтлин бяха недоверчиви, а Алекс се беше почувствал също като нея предаден от Кемал. Без съмнение Кемал беше блестящ, ловък и опасен, но Кейтлин изведнъж си спомни тъмното му, озарено от нежност лице, когато говореше на Мелис в градината.
Кейтлин се плъзна в ръцете на Алекс и намести глава на рамото му.
— И аз — прошепна тя.
Когато Кейтлин се събуди на другия ден към обяд, Алекс беше вече излязъл. Най-напред реши, че е в банята, но после видя бележката на нощното шкафче.
Кейтлин,
Аз заминавам за Ница. Когато ти снощи заспа, аз продължих да мисля и изведнъж ми хрумна, че можем да използваш цялата бъркотия, за да лансираме парфюма. Трябва обаче да действуваме бързо, за да извлечем максимална полза от ситуацията. Не давай никакви интервюта за случилото се в Троя и кажи на Челси и Джонатан да направят същото. Ако журналистите искат изявление или интервю, кажи им да бъдат в Ница, в хотел „Негреско“ на петнадесети декември за представянето на „Вазаро“.
Когато Севърн те освободи, ела в Ница. Имам нужда от теб.
Кейтлин смаяна прочете писмото отново. Миналата вечер Алекс беше изтощен, унил и уязвим и все пак по някое време в него бе настъпил обрат. Той отново действаше, мислеше и караше събитията да му се подчиняват.
„Дай им каквото искат.“
Изглежда, че пресата трябваше да почака две седмици — до петнадесети декември, за да получи това, което желаеше. От друга страна, представянето на „Вазаро“ нямаше да има равно на себе си в света на парфюмите.
Глава двадесет и втора
Челси забеляза Кейтлин, която чакаше асансьора и й махна с ръка над тълпата журналисти във фоайето на „Негреско“. После се обърна и дари с ослепителна усмивка репортерите, които я следяха и усилено щракаха с фотоапаратите. От всички страни към нея валяха въпроси.
— Вярно ли е, че сте били отвлечена от „Черната Медина“?
— Какво правихте в Париж през последната седмица?
— Ще направите ли филм за…
— Никакви въпроси — Челси протегна ръка, за да се предпази от думите, които я заливаха. — Знаете за споразумението. Идвате довечера на представянето с камери и веднага след това ще направим пресконференция. Тогава ще питате каквото ви душа иска. — Тя започна да си пробива път сред тълпата. — Сега трябва да се кача горе и да се освободя от тези обувки. Ще се видим довечера.
Управителят на хотела, който смущаващо приличаше на Том Круз, бързо се вмъкна между нея и репортерите, проправяйки й път към асансьора.
— Какво шоу!
Челси се обърна, чула познат глас. Сред тълпата на репортерите тя откри лицето, което търсеше.