— Радвам се да ви видя тук, Тиндейл. Мислех, че сте твърде ангажиран, за да отразявате екстравагантно шоу като днешното. Не ви ли е страх, че ще пропаднете?
— Защо да не бъда тук? — Лицето на Тиндейл с прекалено голяма долна челюст остана безизразно. — Не устоях на изкушението. Никой не може да каже, че не вършите добре това, с което се захванете, мис Бенедикт. — Той се обърна и се изгуби в тълпата.
Докато се придвижваше към асансьора, Челси почувства лека досада, примесена с неволен респект към журналиста. Управителят бързо я въведе заедно с Кейтлин в асансьора, затвори стъклената врата и застана чинно до нея, а Кейтлин натисна копчето.
Челси бързо прегърна Кейтлин.
— Как си?
— Чудесно. Въпреки че едва се държа на крака.
— Боже, кристални свещници в асансьора? — Челси вдигна глава и погледна към тавана. — Вашият хотел „Негреско“ знае как да си опече работата. — Погледът й обходи стените, тапицирани с червено кадифе. — А тези момчета са толкова секси в панталоните си от осемнадесети век, прилепнали към фантастичните им задници. Какъв упадък! Харесва ми. — Тя въздъхна със задоволство.
По устните на Кейтлин се плъзна усмивка.
— Предполага се, че ливреите от осемнадесети век не трябва да възбуждат твоето либидо. Хотелът е отворен през 1912 г. и се стреми да постигне историческа атмосфера.
— Значи съм била права — отвърна Челси. — Ако са търсели историческа автентичност, защо дрехите са от осемнадесети век, когато хотелът е строен през двадесети? — Тя поклати глава. — Сексът движи света. Мъжките дрехи са били по-секси през осемнадесети век и затова първокласните задници на тези момчета са скрити в панталони до коленете.
— Мисли си каквото искаш — усмихна се Кейтлин.
— Това ми е навик. Всичко наред ли е за довечера? — обърна се тя към нея.
— Не, но ще стане. Успях да се измъкна само за няколко минути, а после трябва да сляза и да проверя тонрежисьорите — намръщи се Кейтлин.
Когато асансьорът спря и двете излязоха в просторното фоайе, при двукрилата врата на стаята чакаха две момчета, заобиколени с багаж. Челси весело наблюдаваше как Кейтлин веднага насочи поглед към тези части от телата им, които толкова я бяха впечатлили.
— Виждаш ли? — прошепна тя.
Кейтлин отклони виновно поглед от задните им части и срещна дяволитата усмивка на Челси.
— Забележително — кимна тя сериозно.
Челси отключи вратата и момчетата вмъкнаха в стаята четирите й куфара и двата сандъка. Тя веднага забеляза, че елегантността на осемнадесети век е съчетана с удобствата на двадесетия. До отсрещната стена имаше бюро в стил Луи XVI, на стената бяха окачени две картини, които приличаха на оригинални, а прозорецът гледаше към Средиземно море.
— Внесете куфарите на мис Бенедикт в тази стая. — Кейтлин посочи вратата вляво от хола. — Не й досаждайте с обяснения кое къде е. Тя ще се справи.
— Ще се оправя. Аз на практика живея само по хотели — намръщи се Челси.
След миг Челси даде бакшиш на носачите и ги отпрати, а после се обърна към Кейтлин.
— Барбара Уолтърс ме посрещна на летището и ме агитираше да й дам извънредно интервю преди премиерата на парфюма. — Челси изрита високите си обувки и започна да обикаля из стаята. — Потят се от нетърпение.
— Старахме се много. Партито във Версай не беше нищо в сравнение с това сега.
— Как е Алекс?
— Едва успявам да го видя, освен през нощта, но и двамата заспиваме като мъртви, преди да сме си казали и две думи. — Тя замълча. — Мариса е тук.
— Какво? — Челси се обърна изненадано.
— Тя искаше да дойде и Джонатан я изпрати със самолет на компанията Андреас.
— Господи, та на нея само преди два дни й разрешиха да стане от леглото! Къде е тя?
Кейтлин кимна към отсрещната врата на хола.
— Пристигна късно снощи и още спи. Мислех, че ще искаш да е в твоята стая, за да я държиш под око.
— Точно това ще направя. Но тези проклети доктори не е трябвало да я пускат да дойде.
— Тя изглежда много добре — вметна Кейтлин. — Джонатан нямаше да я пусне, ако…
— Не е трябвало да го прави. — Челси сви ядосано юмруци. — Какво по дяволите печеля от това, че се разкарвам из цяла Европа, за да не го срещна, като той ги върши такива? Как ще разберем, че той е довел Мариса…
— Губиш битката, Челси — тихо каза Кейтлин.
— Права си, по дяволите. — Челси дълбоко въздъхна и отпусна юмруци. — Ела в спалнята ми. Нося ти подарък от Париж.
— Наистина ли? — Кейтлин я последва в спалнята и любопитно я загледа как отваря чантата, сложена до гардероба. — Какво е това?
— Всъщност то не е от мен, а от Жан Пердо. Тази височайша особа ми се обади в хотела и ме покани при себе си. — Челси внимателно извади дреха в копринена опаковка. — Пурпурна роза, здраво вкоренена — изрецитира тя и измъкна един предмет от джоба на куфара. — С бодли.