— За мен е чест.
— Така трябва да бъде. — Челси разопакова рокля в наситен пурпурен цвят, почти като бургундско вино и я подаде на Кейтлин. Беше много семпла, падаше до земята и оставяше едното рамо открито по модата в Древна Гърция. Ефектът идваше не само от коприната, но и от фините дипли, които меко очертаваха формите на тялото.
— Прекрасна е… — въздъхна Кейтлин.
— Ще изглеждаш супер в нея. — Челси извади от опаковката и предмета, който държеше. — Това се носи високо на дясната ръка като робска верига.
Блестящата златна гривна беше също много семпла — верижка с диаманти като капчици роса, която щеше да се увие два пъти около ръката й.
— Просто не знам какво да кажа.
— Благодари на Жан, когато го видиш. Аз изпълнявам само ролята на куриер. — Тя подаде гривната на Кейтлин. — Може да не си му толкова благодарна, като получиш сметката.
— Ти какво ще облечеш?
— Ще съм в тон с теб. Взела съм роклята в кехлибарено ламе от „Шанел“. Ще бъда на ниво. — Тя театрално разкърши рамене.
— Ще бъдеш, независимо от дрехите си. Първият път, когато те срещнах, реших, че носиш духа на „Вазаро“.
Челси беше много развълнувана. Кейтлин не можеше да й направи по-голям комплимент. Оттогава Кейтлин беше загубила много неща, но беше станала по-силна, по-сигурна и по-уверена в себе си.
— Ходила ли си отново във Вазаро?
— Не още. Нямах време. Утре ще отида. — Лицето й се озари в усмивка.
— Ще можеш ли да го понесеш?
Кейтлин кимна.
— Време е да започнем отново. Както казва Алекс, животът тече. — Тя внимателно сложи роклята обратно в плика, сгъна я върху ръката си и се насочи към вратата. — Трябва да се хващам на работа. Фризьорът на хотела ще дойде в четири да ти направи фризура и маникюр, а демонстрацията започва в осем. В шест ще донесат лека вечеря за теб и Мариса.
— Изглежда, че държиш всичко под контрол.
— Не всичко. Но се старая — Кейтлин помаха с ръка на излизане. Челси свали костюма си и го хвърли на леглото.
— Мамо?
— Тук съм. — Челси бързо се запъти към хола и видя Мариса. Тя все още носеше долнището на пижамата си, но беше наметнала една рокля. — Не трябваше да ставаш. Идвах при теб. Изглеждаш добре, много добре — изучаваше я тя критично.
Тя беше права. Мариса беше възвърнала цвета на лицето си и изглеждаше напълно нормално, с изключение на превръзката на дясното рамо.
— Добре съм — Мариса се наведе да целуне майка си. — Другата седмица тръгвам на училище.
— Много е рано. Защо не…
— Всичко ще бъде наред — отвърна твърдо Мариса. — Успокой топката.
Челси се усмихна. Винаги се забавляваше, когато Мариса използваше жаргона на нейното поколение! Звучеше й съвсем чуждо от устата на дъщеря й. После усмивката й угасна.
— Не трябваше да идваш тук Джонатан не трябваше да…
— Джонатан направи точно това, което и двамата с него искахме. Аз дойдох заради него — Мариса твърдо посрещна погледа й.
— А не за да ме видиш? — Челси настръхна, въпреки че тя очевидно се шегуваше.
Мариса поклати отрицателно глава.
— Ще гледам шоуто по телевизията. — Тя замълча. — Не може да продължава така, мамо. Ти ни залъгваш и двамата.
— Аз да ви залъгвам?
Мариса кимна.
— Мен лишаваш от баща, а Джонатан — от съпруга. — Тя гледаше сериозно Челси. — Когато Питър умря, научих нещо важно. Едно от последните неща, които ми каза, беше да живея. Животът е твърде ценен, за да го пропиляваме, щом не знаем кога ще свърши. Трябва да го живеем пълноценно, а ти не ни даваш това право.
— Единственото, което искам, е да си щастлива. — Челси беше поразена.
— Тогава престани да ни баламосваш.
— Ти не разбираш. — Челси поклати объркано глава.
— Мили боже, толкова си упорита. — Тя се поколеба, а после каза: — Погледни го от друга страна. Ами ако Джонатан стане президент? Срещу президентите нерядко стрелят. Ето например Кенеди, Линкълн, Рейгън.
— Не! Няма да позволя това да се случи.
— Ти няма да си там. Той ще бъде сам.
— Президентът никога не е сам.
— Но няма да си има никой, който наистина да мисли за него. Той има нужда от теб, мамо.
„Имам нужда от теб“ — беше казал Джонатан в тунела.
— Той ще се оправи.
— Откъде знаеш? — Мариса погледна обърканото лице на майка си и реши да извади тежката артилерия. — Решили сме да вземем нещата в свои ръце. Ако не се омъжиш за Джонатан, аз ще отида да живея при него. — Тя с жест спря отговора на Челси. — Ще го направя съвсем явно. Мислиш ли, че като живее с едно шестнадесетгодишно момиче, ще има голям шанс да стане президент?