— Ти се шегуваш. Джонатан никога няма да те постави в такова положение.
— Ти си права — Джонатан блъфира. Но аз не. — Мариса се усмихна. — Ще намеря начин да го направя.
— Не знаеш какво говориш! Пресата ще те погуби.
— Винаги съм знаела, че ти се страхуваш повече от мен да не ме наранят. Моята болка премина, мамо — добави внимателно тя. — Вече само ти ме нараняваш.
— Ще унищожиш Джонатан.
— Няма, той е достатъчно силен и нито една от нас не може да му попречи.
— Президентството е…
— Аз обичам Джонатан. Обичам и теб. Ако трябва да жертвам единия, за да бъде другият щастлив, кого трябва да избера? Погледни ме! — Мариса беше вперила поглед в нея. — Трябва ли да го направя?
— Ти го искаш — промълви несигурно Челси.
— Радвам се, че се изяснихме — каза Мариса и се приближи да я целуне. — Помисли си. Давам ти срок до другата седмица и тогава ще замина за Порт Андреас.
— Благодаря ти — отвърна й иронично Челси.
— Ще бъде по-лесно, щом го приемеш един път. — Мариса се обърна и тръгна към стаята си. — По повечето въпроси не си била толкова упорита.
Вратата зад Мариса се хлопна и Челси объркано поклати глава. Боже, този път беше изкарана от релсите.
Тя бавно приближи едно тапицирано кресло и се отпусна безсилно в него. Трябва да обмисли какво да прави. Всичко беше толкова смешно. Мариса беше само едно малко момиче, а тя — опитна жена. Трябваше да намери начин да я отклони от решението й, ако изобщо успееше да се съсредоточи.
Мариса беше казала, че тя не мисли логично за тези неща. Толкова ли беше лошо да те закриля човекът, когото обичаш?
И все пак, ако тази закрила пречеше на пълноценния живот, както твърди Мариса? Тя не знаеше.
Челси се облегна назад в креслото и отпусна глава. Може би наистина беше упорита като магаре, но все по-ясно съзнаваше, че трябва да вземе решение.
В седем и половина Челси почукана вратата на стаята на Кейтлин. Тя отвори.
— Челси, ти още не си облечена!
— Не се притеснявай. Ще ти отнема само няколко минути. — Тя влезе в стаята и огледа Кейтлин от главата до петите. — Казах ти, че ще изглеждаш прекрасно в тази рокля.
— Цяло чудо е, че ме откри. Отбих се само за миг да взема един душ и да се преоблека, а после трябва да видя дали тайните служби проверяват гостите.
— Няма дълго да те задържам. — Челси затвори вратата след себе си. — Трябва да ти кажа нещо.
В осем без четири минути Кейтлин се втурна по дългата, оградена с кордон стълба на балната зала.
— Всичко наред ли е? — попита Алекс, когато Кейтлин се настани в стола до него.
— Останах без дъх — прошепна Кейтлин.
— Има ли нещо? — намръщи се Алекс. — Мислех, че всичко върви като по вода. Къде е Челси?
— Скоро ще дойде. — Тя погледна над тълпата и помаха с ръка на Джонатан, седнал назад във високата кръгла зала.
Първите десет реда бяха запазени за журналисти, фотографи и телевизионни екипи. Кейтлин погледна към подиума и забеляза поне тридесетина микрофона, които чакаха Челси да започне речта си.
— Ще има подобаваш отзвук в пресата — отбеляза тя.
— Излъчваме на живо чрез сателит за седемдесет и две страни. — Струнният квартет отзад в залата засвири и Алекс погледна часовника си. — Къде е тя? Трябва да започваме.
— Не се тревожи. Челси винаги идва навреме.
Той беше забелязал скритата възбуда в гласа й и се обърна към нея:
— Кейтлин, какво за бога…
— Ето я! — Тя здраво стисна ръката му.
Музиката се усили и когато Челси Бенедикт започна да слиза по стъпалата, през залата премина лек шепот.
Челси носеше дългата тясна сребриста рокля, направена за нея от Жан Пердо и в нея изглеждаше като в ризница. Не беше сложила бижута, дългите й крака се очертаваха при всяка стъпка, вълнистата й коса хвърляше топли отблясъци. Гледаше право напред, очите й святкаха със сапфирен блясък, а лицето й бе оживено от напираща енергия.
Залата беше наелектризирана.
Въпреки че не сваляше очи от Челси, Кейтлин усети раздвижването в редиците.
— Време е да започваме — прошепна тя и се надигна от стола си, а после усети, че използва израз на Челси. Колко много беше научила от нея! Преди шест месеца тя би изпаднала в паника пред такава аудитория.
— Дами и господа, аз съм Кейтлин Вазаро. Благодаря ви, че дойдохте. Тук сме, за да представим един парфюм, който според нас ще е единствен в историята на ароматите. — Челси почти беше достигнала подиума — Тази вечер с парфюма ще ви запознае една жена, неповторима като него. Толкова уникална, че сме й поверили представянето на парфюма за вечни времена. — Тя забеляза как Челси шокирана спря на стълбите, но продължи. — Вярваме, че парфюмът ще се утвърди през годините занапред, но никога няма да имаме друга толкова очарователна представителка. Както „Вазаро“, така и Челси Бенедикт са неповторими.